О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
Гр. София, 06.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 27.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1125/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], представлявана от изпълнителния директор Б. А., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 227 от 24.01.2017 г. по т.д. № 4043/2016 г. на Софийски апелативен съд. Решението се атакува в частта, с която е потвърдено решение № 597/04.04.2016 г. по т.д.№ 4993/2015 г. по описа на СГС, ТО, 14 състав в частта, с която на основание чл.694 ал.1 ТЗ е уважен искът на длъжника [фирма] /н/ за установяване несъществуването на вземане на НАП за възнаградителна лихва в размер на 4 638 108.62 лв., включено в одобрения с определение № 4656/03.07.2015 г. по т.д.н.№ 1352/2007 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав списък на приети вземания, поради погасяване по давност.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният против него иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за три инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на решението с практиката на ВКС: решение № 105 от 05.06.2014 г. по т.д. № 1697/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 132 от 11.11.2011 г. по т.д. № 648/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение № 98 от 26.07.2013 г. по т.д. № 851/2012 г. на ВКС, I т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – [фирма] /н/ [населено място] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. К. съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, сочен от касатора, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение.
НАП в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулирала правен въпрос, който да попада в общата хипотеза чл.280 ал.1 ГПК, а единствено излага и доразвива касационните си основания за отмяна на решението по чл.281 т.3 ГПК, посочени в жалбата. Разликата между основанията за касационно обжалване и основанията за неговото допускане е изрично разграничена в цитираното тълкувателно решение, но не е съобразена в случая. Няма вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. С оглед горното, неудовлетворяването на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне исканото касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 227 от 24.01.2017 г. по т.д. № 4043/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, в съответната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.