3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№477
София.14.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2199/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от: Н. Д. Н., Д. Н. Д. и Г. Н. Д., чрез процесуалния им пълномощник адвокат С. З., срещу определение № 1892 от 27.05.2015 г. по в.т.д. № 809/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба вх. № 3109/27.06.2014 г., поради липса на правен интерес от въззивно обжалване на решение № 107 от 06.06.2014 г. по гр.д. № 783/2013 г. на Районен съд – Провадия, с което са били уважени изцяло предявените от ищците срещу З.”П.” искове с правно основание чл.14, ал.1 от Закона за кооперациите.
В жалбата се поддържа, че с прекратяването на въззивното производство ищците са лишени от възможността да определят цената на исковите си претенции и подсъдността на иска, предвид отказа на първата инстанция да приеме, че исковете са предявени като частични. Твърди се, че съдът не е отчел, че с въззивната жалба е поискано обезсилване на първоинстанционното решение като постановено преди влизане в сила на определението за отхвърляне на искането за назначаване на тричленна съдебно-счетоводна експертиза. По съображения, изложени подробно в жалбата, се иска отмяна на прекратителното определение на Окръжен съд – Варна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната кооперация не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да прекрати производство по в.т.д. № 809/2015 г. съдебният състав на Окръжен съд- Варна е приел, че за въззивниците липсва правен интерес от обжалване на постановеното първоинстанционно решение, тъй като предявените осъдителни искове с правно основание чл.14, ал.1 ЗК с цена 5 900.79 лв., поотделно, за всеки един от ищците, съставляващи дялова вноска и неизплатени дивиденти за 2011 г. и 2012 г. са уважени изцяло, при зачитане на направеното и допуснато от съда увеличение на исковете в с.з. 08.05.2014 г. пред РС- Провадия. Въззивният съд е отчел, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е оставена без уважение подадена от ищците молба за допълване на първоинстанционното решение в смисъл, че присъдените суми следва да се считат за частично предявени.
Атакуваното прекратително определение е правилно. След като предмет на сезиращата Окръжен съд – Варна жалба на ищците е решение на РС-Провадия, с което са уважени изцяло исковите претенции, то за подателите на жалбата липсва правен интерес от въззивно обжалване. Това обуславя недопустимостта на образуваното пред въззивния съд в.т.д. № 809/2013 г. , което законосъобразно е прекратено от въззивния съдебен състав.
Като ирелевантни към атакуваното определение следва да се преценят доводите на частните жалбоподатели, относими към начина за определяне на чистата стойност на капитала по см. на чл.125, ал.3 ТЗ, както и доводите, свързани с обжалваемостта на определението, с което е отказано увеличение на иска по размер. Последните доводи не са съобразени с извършените процесуални действия от ищците и от първоинстанционния съд, свързани с поисканото и допуснато увеличение на иска, при съобразяването на които се е произнесъл РС-П., уважавайки исковете в пълните предявени размери.
При постановяване на определението въззивният съд правилно е отчел и наличието на неподлежащ на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК, съдебен акт за отказ да се допълни първоинстанционното решение в смисъла, поискан от ищците, а именно, че се касае за предявени частични искове от пълния размер от 90 000 лв.
Доводите на частните жалбоподатели за несъобразяване на оплаквания във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение, са изцяло неотносими, тъй като те биха могли да се преценяват само при сезиране на въззивния съд с допустима жалба, каквато в случая не е налице поради липса на правен интерес.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1892 от 23.05.2015 г. по в.т.д. № 809/2015 г. на Окръжен съд- Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: