3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 09.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 3158/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 20309 от 19.11.2018 г., подадена от А. Д. Б. от гр. София в качеството му на изпълнителен директор и член на СД на „Хедж Инвестмънт България” АД, срещу разпореждане от 10.10.2018 г. на съдията-докладчик по ч.гр.дело № 3421/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.278, ал.4 във вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК е върната частна касационна жалба с вх. № 15770 от 26.09.2017 г. срещу постановеното по делото въззивно определение № 2652 от 08.08.2017 г.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на разпореждането, поради липса на предпоставки за връщане на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на производството. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна.
След отмяна на първоначалното разпореждане на Апелативен съд – София от 07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 3421/2017 г. за връщане на подадената от А. Б. частна касационна жалба с вх. № 15770/26.09.2017 г., поради невнасяне по сметка на ВКС на сумата от 200 лв. – възнаграждение за особения представител на ответника /определение № 389 от 09.07.2018 г. по ч.т.д. № 997/2018 г. на ВКС, ІІ т.о./, съдията-докладчик от САС е постановил ново разпореждане от 24.07.2018 г. с което е оставил без движение частната касационна жалба, а на нейния подател са дадени указания за отстраняване на нередовности, като: внесе по сметка на САС депозит в размер на 200 лв. – за заплащане на възнаграждението на особения представител за въззивната инстанция и за внасяне по сметка на ВКС депозит в размер на 200 лв. – възнаграждение за особения представител на ответника за касационната инстанция. В последната си част разпореждането възпроизвежда вече постановено по делото разпореждане от 30.11.2017 г., за което ВКС е приел, че не е надлежно съобщено на страната.
Разпореждането от 24.07.2018 г. е съобщено на А. Б., като САС е уважил и последващото искане за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба – с разпореждане от 18.09.2018 г. С оглед на констатацията на съдията-докладчик от САС за неизпълнение на дадените указания и неотстраняване нередовностите на частната касационна жалба, в атакуваното разпореждане съдът е приложил неблагоприятните последици, предвидени в чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Атакуваното разпореждане е правилно. То е постановено след установено от администриращия частната касационна жалба съд неизпълнение на задължението на частния касатор за предварително внасяне на хонорар за особения представител на ответното дружество, дължими за касационното производство. Неизпълнението на това задължение препятства участието на назначения от първоинстанционния съд особен представител, поради което производството по делото пред ВКС не би могло да се развие. При постановяване на разпореждането, въззивният съд е съобразил предвидените в ГПК последици от неизпълнение на дадените указания за отстраняване нередовността на частната касационна жалба. Последните са в съответствие със задължителните постановки на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно начина за определяне на възнаграждението на назначен от съда особен представител, дължимо поотделно за всяка инстанция и съответното задължение на насрещната страна – ищец за предварителното му внасяне. Това задължение на въззивника не е обвързано от изхода на делото пред съответната инстанция, в каквато насока е и посоченото тълкувателно решение.
Предвид горното, атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Независимо от извода за неоснователност на частната жалба, необходимо е да се отрази, че въззивният съд неправилно е обвързал редовността на частната касационна жалба от изпълнение на въззивното определение в частта, с която А. Б. е осъден да заплати на особения представител – адвокат В. В. възнаграждение за въззивното производство в размер на 200 лв., на основание чл.29, ал.4 ГПК във вр. с чл.11 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неправилността на указанията в този смисъл, обективирани в разпореждането от 24.07.2018 г., не опорочават разпореждането за връщане на частната касационна жалба, тъй като за неговото постановяване е достатъчно неизпълненото задължение за внасяне на депозит за особения представител по сметка на ВКС – за частното касационно производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.10.2018 г. по ч.гр.дело № 3421/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.278, ал.4 във вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК е върната частна касационна жалба с вх. № 15770 от 26.09.2017 г. срещу постановеното по делото въззивно определение № 2652 от 08.08.2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: