3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
гр. София, 30.01.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25 януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №897/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу решение №131 от 07.01.2016 г. постановено от СГС,ІІ Д с-в по гр.д. №19461/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение 07.10.2014 г., постановено по гр.д. №20161/2014 г. на СРС,76 с-в, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.София, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 ГПК за съществуване на вземане в размер на 23 706 , 83 лева-възнаграждение по договор за излъчване на реклами, сключен между страните на 01.01.2009 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна [фирма]-гр.София изпраща писмен отговор, в който се излагат съображения за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Спорното правоотношение между страните е възникнало по силата на сключен между ТВ2 Е. и Р. ТВ ЕАД от една срана, чийто правоприемник се явява дружеството-ищец, и ответното дружество на 01.01.2009 г. договор за излъчване на рекламни материали. Последните се излъчват по предварително одобрена от страните схема за това, в която се определят телевизионната програма на излъчване, часовите пояси и останалите условия за това, както и стойността на всяко излъчване. Уговорен е начинът на предварителното изпращане на схемите на излъчване и одобряването им от страна на изпълнителите по договора. Удостоверяването на самото излъчване става със сертификати за това, издадени от изпълнителите. Предварително одобрените схеми са предпоставка за плащането на възнаграждение от страна на възложителя. Съдът е счел искът за недоказан, доколкото липсват доказателства за изпълнение на задълженията на изпълнителите по договора за излъчване на съответните реклами, тъй като в представените сертификати за излъчване на рекламни предавания липсват съответните подписи, а от счетоводната експертиза се установява, че не е налице счетоводното отразяване от страните на каквито и да е операции между тях във връзка с изпълнение на договора, нито е осчетоводена представената от самия ищец и съставена от него фактура. Не са отразени и каквито и да е било разноски на ищеца във връзка с изпълнението на договора. Изразено е становище,че по своята правна същност този договор представлява вид договор за изработка и при липса на доказване на изпълнение от страна на ищеца не е налице и основание за заплащането на възнаграждение по него.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат правни въпроси, които се свеждат до: правната квалификация на иска и същността на договора сключен между страните.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, така формулираните въпроси нямат качеството на правни-т.е. по тълкуването на конкретни правни разпоредби, с оглед тяхното прилагане. Формулираните от касатора въпроси, изложени по-горе се съотнасят към материалноправната законосъобразност и обосноваността на обжалваното въззивно решение, което не предмет на проверка за допускане до касация,в която ВКС е обвързан в рамките на проверката по критериите на чл.280 ал.1 ГПК и които не са налице.
Претенцията за присъждане в полза на ответника по касация на разноските пред настоящата инстанция е неоснователна,доколкото липсват доказателства за направата им.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №131 от 07.01.2016 г. постановено от СГС,ІІ Д с-в по гр.д. №19461/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.