О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
Гр.София, 26.07.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 19.07.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 556/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по две частни жалби, постъпили против определение № 3361 от 06.10.2016 г. по в.гр.д.№ 1957/2016 г. на САС, ГО, 12-ти състав, постановено на основание чл.248 ГПК.
Процесуалният представител на ищците – адв. Д. не е доволен от определението в частта, с която е изменено решението по делото в частта за разноските, като е оставено без уважение искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв в размер на 2 189.45 лв. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането по чл.248 ГПК на насрещната страна в този смисъл да бъде отхвърлено.
Ответникът Сдружение „Н.”, чрез процесуалния си представител – адв. Д., обжалва същото определение в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на сумата 11 340.46 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Моли за отмяната му и постановяване на друго, с което искането му по чл.248 ГПК да бъде уважено.
Частните жалби са депозирани от легитимирани лица, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на срока по чл.275 ал.1 ГПК и са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни, по следните съображения:
І. По жалбата на пълномощника на ищците Л. В. Ц. и Перо Н. Ц. – адв. Й. Д..
Спорът относно присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА е относно това, дали договорът за правна защита и съдействие, представен в първата инстанция, и уговорената в него безплатна за ищците правна услуга, е важим за всички съдебни инстанции. Въззивният съд правилно е преценил, че договорът е за безплатно процесуално представителство, осъществявано от адв. Д. само в първоинстанционното производство. Този извод е обоснован и напълно съответстващ на съдържанието на приложения по гр.д.№ 10038/2014 г. на СГС, І-15 състав договор към списъка по чл.80 ГПК /л.184 от делото/. Липсват основания за разширителното му тълкуване, с оглед нормата на чл.2 ал.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ІІ. По жалбата на ответника Сдружение „Н.”.
Въззивният съд правилно е приложил и нормата на чл.78 ал.5 ГПК по направеното възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. М. елемент на спора в случая не представлява основание за преценката му като сложен, нито от фактическа, нито от правна страна, с оглед субекта на ответника, който в качеството си на Компенсационен орган е специализиран именно в тази област. Освен това в конкретната хипотеза дължимата защита по делото не се влияе от броя на исковете и предявените им размери. При постановяване на определението си по чл.248 ГПК въззивният съд не е допуснал отклонение от указанията на ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3.
С оглед горното, обжалваното въззивно определение е правилно – законосъобразно и обосновано и следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран, съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3361 от 06.10.2016 г. по в.гр.д.№ 1957/2016 г. на САС, ГО, 12-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: