О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
Гр.София, 09.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 774/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Т. от [населено място], чрез пълномощника й – адв. С. И., против решение № 304/11.11.2014 г., постановено по в.т.д.№ 374/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 24/14.04.2014 г. по т.д.№ 202/2013 г. на ОС – Търговище в обжалваната пред въззивния съд част, а именно тази, с която е прието за установено, че БАНКА Д. ЕАД [населено място] има вземане спрямо касатора в качеството му на солидарно задължено лице – авалист по запис на заповед от 17.11.2006 г., издаден от ФАРМАМЕД Е. [населено място], в размер на 2 752.68 лв. – част от общата дължима сума по записа на заповед, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 784/2013 г. по описа на Т., на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение при извършване на преценката, дали авалистът може да противопоставя личните възражения на издателя на менителничния ефект. Твърди се, че основанията за това са налице, доколкото поемателят е недобросъвестен и злоупотребява с права /основава вземането си по каузалното правоотношение на нищожна договорна клауза, предвиждаща анатоцизъм/. Претендира се обжалваното решение да бъде изцяло отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявената претенция, предмет на въззивното производство, да бъде отхвърлена.
В изложението за допускане на касационно обжалване се моли съдът да се произнесе по въпроса за еднаквото решаване на делата в подобни казуси – отпускане на кредити и гарантирането им с подписване на запис на заповед от търговеца и неговия управител – физическо лице, както и да постанови тълкувателна практика за прилагането на чл.12 ЗЗД /вероятно касаторът има предвид разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗЗД/ в търговските отношения, като счита, че разрешаването на тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, съобразно чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба БАНКА Д. ЕАД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник ю.к. К. Н., изразява становище за нейната неоснователност и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ВнАС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като съобрази, че касационната жалба е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и при спазване на изискванията за редовност, приема, че производството по чл.288 ГПК е допустимо. По съществото му, намира следното:
За да потвърди решението на първата инстанция относно спорните 2 742.68 лв., представляващи част от уважения размер на иска по чл.422 ал.1 ГПК, възлизащ на 117 400 лв., въззивният съд е установил, че ответницата е авалирала запис на заповед, издаден на 17.11.2006 г. от ФАРМАМЕД Е., за сумата 151 385 лв. Безспорно записът на заповед обезпечава изпълнението на задължения на кредитополучателя по договор за кредит, сключен на същата дата, по който страни са издателят и поемателят – БАНКА Д. ЕАД. След обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поемателят е предявил пред съда претенция против авалиста за заплащане на дължимата сума, в размера на вземането му по каузалното правоотношение.
При горните факти и на основание нормата на чл.485 ТЗ съставът на Варненския апелативен съд е приел, че задължението на авалиста, обезпечаващо плащането на издателя на ценната книга, не е акцесорно, а самостоятелно и независимо. С оглед тези негови характеристики е формирал извод, че менителничният поръчител по принцип не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да противопостави самият хонорат, вкл. тези, произтичащи от каузалното правоотношение, стоящо зад издаването на ефекта. Изключение от правилото е допустимо само при недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя, но позоваването и доказването на горните обстоятелства /каквото по делото липсва/ е в тежест на авалиста. По тези съображения е счел, че в конкретния случай е недопустимо ответницата да противопоставя лични възражения, каквито са възраженията във връзка с договора за кредит, че начислените наказателни лихви върху просрочени лихви в размер на 2 752.68 лв. са недължимо платени и подлежат на приспадане.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че решението не следва да се допусне до касационен контрол, по следните съображения:
Съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., при създадения с действащия ГПК факултативен касационен контрол, касаторът е длъжен да формулира ясно и точно конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът е формирал воля, обусловила изхода на спора. Вън от правомощията на касационната инстанция, вкл. по съображения, черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, е тя да изведе сама този въпрос от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване или от оплакванията в жалбата. В случая, независимо от формалното изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, липсва формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд. Следва да се посочи, че приложението на правилото на ЗЗД, забраняващо т.нар „анатоцизъм”, не се явява и обуславящо за крайните изводи на съда по предмета на спора, както поради това, че той е отказал да разгледа по същество възраженията, произтичащи от договора за кредит, така и с оглед изричната норма в чл.294 ал.2 ТЗ, според която между търговци /каквито са страните по договора/ лихва върху лихва се дължи, ако е уговорена.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304/11.11.2014 г., постановено по в.т.д.№ 374/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: