4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 08.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11.04. , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3021/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – [населено място] срещу решение № 5895 от 11.08.2017 г. на СГС по в.гр.д. №15338/2016 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение № 14221от 12.09.2016 г., постановено по гр.д. № 49 655/2015 г. на СРС, В ЧАСТТА, с която последният е осъдил [фирма] да заплати на „ [фирма] разликата между сумите от 3 059,35 лева и 24 025,75 лева- обезщетение за неизпълнение на за доставка на материали и извършване на монтаж на ел.инсталации в хотел в [населено място], ведно със законната лихва от предявяване на иска , и е върнал делото за ново разглеждане от първата инстанция.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г. за допускане до касация.
Ответната страна м писмен отговор изразява становище за неоснователност на КЖ. Претендира разноски в размер на адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение, съдебният състав се е позовал на следното:
Между страните по спора на 27.11.2008 г. е сключен договор за доставка и монтаж на силови и слаботокови инсталации в сграда в груб строеж-хотел в [населено място], по силата на който ответното дружество е поело задължението да достави съответните материали и да извърши монтажните действия в обекта . По силата на договора, ищцовото дружество като възложител е заплатило авансово на изпълнителя сумата от 24 025,75 лева-половината от общо договореното възнаграждение. В първоначалната ИМ е претендирано заплащане само на 3 059,35 лева –стойност на заплатени, но невложени в обекта материали. В последствие по реда на чл.214 ГПК под формата на изменение на иска е допуснато увеличение на размера на 24 025,75 лева-т.е. иска се заплащане на цялата авансово платена от ищеца сума, поради пълно неизпълнение-недоставяне и немонтиране на ел.инсталации, предмет на договора за изработка.Въпреки, че е счел за допустимо подобно изменение на иска, въззивният съд е обезсилил обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което искът на възложителя е бил изцяло уважен, в обжалватната с въззивната жалба част , над сумата от 3 059,35 лева, като е изложил своите съображения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск-за обезщетение за неизпълнен договор-чл.79 ал.1,вр. с чл.258 ЗЗД. Според мотивите на въззивния съд, първоинстанционният съд не е взел в предвид и не се е произнесъл по надлежно наведения от ищеца факт на развалянето на договора, поради виновно неизпълнение отстрана на ответника, а от тук е направил извода, че спорът е по чл.55 ал.1, презл. 3 ЗЗД, а не по чл.79 ал.1 ЗЗД. По тези съображения решението е обезсилено в обжалваната част и делото е върнато за ново разглеждане от първата инстанция.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая , в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК не се формулира изобщо правен въпрос, а се навеждат оплаквания за неправилно приложение на процесуалната норма на чл.214 ГПК относно допускането на изменение на иска. По същество това е оплакване за съществено нарушение на процесуалния закон и е основание за касиране по чл.281 ал.3 ГПК, което може да се разглежда при допуснато преди това касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК и при наличие на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, какъвто в случая не е налице.
От друга страна при служебна проверка за допустимост на обжалваното решение на въззивната инстанция, с което вече е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение по изложените от въззивния съд съображения, не може да бъде обезсилено на свой ред като недопустимо, заедно с обезсиленото с него първоинстанционно решение, тъй като това би било правно некоректно, доколкото този порок на последното е вече отстранен, макар и по други съображения, различни от наведените от касатора .
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
В полза на ответника се присъждат разноски в размер на договореното адвокатско възнаграждение от 1200 лева за процесуално представителство пред ВКС, доколкото в самия договор е отбелязано плащането и в тази част, същият има силата на разписка.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5895 от 11.08.2017 г. на СГС по в.гр.д. №15338/2016 г..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на „ [фирма]-гр. София разноски в размер на договореното адвокатско възнаграждение от 1200 лева за процесуално представителство пред ВКС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.