4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№801
София04.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 26 октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 576/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на [фирма] – [населено място] срещу решение № 5759 от 10.02.2015 г. по т.д. № 759/2015 г. на Окръжен съд- Благоевград, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4440 от 05.06.2015 г. по гр.д. № 877/2014 г. на РС- Благоевград, с което по иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК е установено, че [фирма] – [населено място] дължи на [фирма] сумата от 24 774,60 лева-дължима наемна цена по договор № 136/01.02.2012 сключен между същите страни за отдаване под наем на елементи от стълбовната разпределителна електропроводна мрежа за периода 01.09.2012 г. -18.02.2013 г. и 2 772,47 лева- лихва за забава .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основанията по чл.280 ал.1,т.1, и т.3 ГПК. В допълнително изложение вх.№10007 от 14.10.2016 г. се обосновава и наличие на основанието по чл.280 ал.1,т.2 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не изпраща отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди обжалваното пред него решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4440 от 05.06.2015 г. по гр.д. № 877/2014 г. на РС- Благоевград, с което по иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК е установено, че [фирма] – [населено място] дължи на [фирма] сумата от 24 774,60 лева-дължима наемна цена по договор № 136/01.02.2012 сключен между същите страни за отдаване под наем на елементи от стълбовната разпределителна електропроводна мрежа за периода 01.09.2012 г. -18.02.2013 г. и 2 772,47 лева- лихва за забава, въззивният съд е изложил следните правни съображения, въз основа н установените в хода на производството факти:
Между страните по спора е валидно сключен договор № 136/01.02.2012 за отдаване под наем на елементи от стълбовната разпределителна електропроводна мрежа на територията на посочените в самия договор населени места. Не се спори,че съответните елементи са отдадени за ползване от ищеца на ответното дружество в изпълнение на договора. За периода 01.09.2012 г. -18.02.2013 г. е било налице неизпълнение на поетите от страна ответното дружество-касатор задължения като наемател по договора да заплаща уговорената в последния наемна цена. Съдът е счел за неоснователни двете възражения от ответната страна за нищожност на самия договор, поради това, че част от отдадените под наем активи не са били собственост на [фирма] и че самият наемен договор е сключен в противоречие с императивната правна норма в разпоредбата на чл.295 ал.1 ЗЕС /в сила от 29.12.2011 г./. По отношение на първото, съдът е изложил съображения, че за валидността на наемен договор е без значение, чия собственост е наетата вещ, а за второто, че посочената разпоредба урежда отношенията относно ползването на съоръжения- публична собственост от предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения и е неприложима в отношенията между страните, доколкото предметът на наемния договор няма статут на публична държавна собственост.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат т буквално следните три въпроса: „1. Може ли съдът да не се съобрази с официален документ на компетентен държавен орган, дори и по някаква причина да не фигурира физически по делото, 2. Измамата при сключването на наемен договор обхваща ли и скриването от наемодателя на това, че наетата вещ принадлежи на трето лице и 3. Допустимо ли е съдът да постанови акт в разрез с действаща директива на С. и ЕП”.
При преценката на така формулираните въпроси относно наличие на качеството на правни такива и от значение за изхода на спора следва да се има в предвид, че и трите въпроса са по принцип по правилността на обжалвания акт, а не по допускането на касационно обжалване, съгласно критериите в чл.280 ал.1, ГПК. Цитираната процесуална разпоредба изисква прецизно формулиран правен въпрос, т.е. такъв по тълкуването на конкретна правна разпоредба и приложението на съдържащата се в нея правна норма. Въпросите на касатора по съществото си представляват оплаквания за евентуално нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, доколкото се обосновават с твърдения за пропуски на съда в тази насока, допуснати при произнасянето на обжалвания акт. Последните биха били от значение при проверка правилността на съдебния акт-чл. 281 т.3 ГПК, а не на основанията за допускане до касационно обжалване. Проверката на правилността на обжалваното въззивно решение по действащия ГПК от 2007 г. се обуславя от установяване преди това на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което в случая по изложените по-горе съображения не е налице.
Допълнителното изложение вх.№10007 от 14.10.2016 г не следва да се разглежда като подадено след преклузивния срок по чл.283 ГПК, доколкото изложението на основанията по чл.280 ал.1 ГПК е задължително приложение към самата касационна жалба– чл.284 ал.3,т.1 ГПК във връзка с чл.284 ГПК във връзка с чл.286 ГПК.
От изложеното следва, че няма основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение е № 5759 от 10.02.2015 г. по т.д. № 759/2015 г. на Окръжен съд- Благоевград в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: