3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София.08.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2278/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Зърнени храни – изток” ЕАД, ЕИК[ЕИК], срещу определение № 1436 от 25.04.2016 г. по ч.т.д. № 1453/2016 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 13.01.2016 г. по т.д. № 1532/2011 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение подадената от дружеството молба за освобождаване от държавна такса по подадена на 27.05.2015 г. въззивна жалба срещу решението на СГС по т.д. № 1532/2011 г.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за неговото касиране. Твърди се, че съдът, прилагайки вътрешното право, накърнява основно право на достъп до правосъдие. Неуважавайки молбата за освобождаване от ДТ по въззивната жалба, САС е допуснал нарушение на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС, както и на чл.47, ал.1 от Хартата на основните права в ЕС. По съображения в жалбата, частният касатор претендира отмяна на определението и уважаване на искането за освобождаване от ДТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на въпроса: Нарушава ли чл.83, ал.1 ГПК правото на достъп до съд на юридическите лица.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за оставяне без уважение искането на дружеството за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че в чл.83, ал.1 ГПК изчерпателно е посочен кръга на лицата, които не внасят държавни такси по делата, а в разпоредбата на ал.2 – кръга на лицата, които могат да бъдат освободени от внасяне на ДТ, при определени предпоставки. И двете разпоредби, които не подлежат на разширително тълкуване, не визират юридически лица, независимо от финансовото им състояние. След като молителят не попада в нито една от посочените хипотези, искането за освобождаване от държавна такса е счетено за неоснователно, като е потвърден отказът на администриращия въззивната жалба съд – СГС.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от частния касатор въпрос не може да се прецени като обуславящ по см. на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед задължителните указания в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд не е формирал извод дали чл.83, ал.1 ГПК нарушава правото на достъп до съд на юридическите лица. Липсата на извод в тази насока е обусловена и от основанието, на което молителят – въззивник е поискал освобождаване от ДТ – липсата на средства за заплащане на особено големия размер на ДТ. От друга страна, формулираният в изложението въпрос е релевантен само към част от мотивите на въззивната инстанция, а именно – относно кръга на лицата по чл.83, ал.1 ГПК, които не внасят такси и разноски по изчерпателно изброени дела, но не и към мотивите на въззивния съд относно неприложимостта на чл.83, ал.2 ГПК.Поради това не попада в обхвата на основния селективен критерий, съобразно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение.
Независимо от горното, необходимо е да се отрази, че по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 66/2012 г., определение по ч.т.д. № 2906/2013 г., I т.о., определение по ч.т.д. № 1562/2014 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 3157/2015 г., определение по ч.т.д. № 1365/2016 г., I т.о. и други, според която, нормата в чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и съставлява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие; Приложима е само по отношение на физически лица, за които по надлежен ред са удостоверени обстоятелствата по т.1 – 7 на чл.83, ал.2 ГПК, сочещи на липсата на достатъчно средства, необходими за заплащане на дължима държавна такса и разноски по съответни дела; Търговските дружества не са сред адресатите на социалната политика на държавата в тази насока; Невъзможността за извършване на текущи разплащания от търговци, включително и за плащане на съответна държавна такса, предполага изпадане на търговеца в състояние на неплатежоспособност, което може да се установи само в производството по несъстоятелност.
Постановеното въззивно определение съответства изцяло на практиката на ВКС, като липсва основание за допускането на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1436 от 25.04.2016 г. по ч.т.д. № 1453/2016 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: