4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 03.02. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1564/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба М. Г. Х. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 37 от 05.04.2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на Апелативен съд – Б., с което след отмяна на решение № 390/24.03.2014 г. по т.д. № 438/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1, във вр. с чл.126, ал.3, т.3 ТЗ за отмяна на решенията, приети на Общо събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 27.06.2012 г. в [населено място].
В жалбата се поддържа касационен довод за неправилност на обжалвания съдебен акт, на основание чл.281, т.3, предл.2 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото и е кредитирал показанията на свидетел, който е в родствена връзка с двама от съдружниците в ответното дружество. Жалбоподателката оспорва изведеният от съда извод, че тя е знаела, или допускала, че подписите в протоколи от общо събрание за разпоредителни сделки с имоти на дружеството, не са положени от двамата съдружници. По съображения в жалбата, се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния въпрос: Извършил ли е действие или бездействие касатора – ищец, извършил ли го е виновно, против интереса на дружеството, в т.ч. и против интереса на останалите съдружници, като съответните действия довели ли са до вредоносен за дружеството и съдружниците резултат и в какво се изразява той. Позовава се на приложените към изложението първоинстанционни и въззивни решения.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа счита за правилно въззивното решение. Подробни доводи са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Атакуваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 ГПК, след отмяна, с решение № 5 от 05.02.2016 г. по т.д. № 3583/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., на първоначалното въззивно решение № 55 от 17.07.2014 г. по т.д. № 164/2014 г. на Бургаския апелативен съд в частта за уважаване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ поради липса на основание за изключване на ищцата по чл.126, ал.3, т.3 ТЗ.
При повторното въззивно разглеждане на делото, с оглед обхвата на въззивния контрол и при съобразяване на дадените в отменителното решение на ВКС указания, решаващият състав на Апелативен съд – Б. е извел извод за допуснати нарушения от страна на М. Х., съставляващи систематично и трайно неизпълнение на задълженията й като управител и съдружник и действия против интересите на дружеството по см. на чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ, поради което и взетите от процесното ОС решения са законосъобразни. Този извод е основан на анализ на доказателствата по делото, относими към предмета на спора при повторното разглеждане на делото: несвикване на общи събрания на дружеството, съставляващо неизпълнение на задълженията по чл.24, ал.1 от дружествения договор; неизпълнение на задължението на ищцата да се отчита пред дружеството и да представя годишни финансови отчети и баланси; сключване на наемен договор за три имота, собственост на дружеството, за срок от 10 години, при наемна цена от 30 лв. за целия срок на договора, с подробно анализирани клаузи, които не са в интерес на дружеството, като един от наемателите е баща на Х.; продажба на имоти, собственост на дружеството, без надлежно решение на ОС по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ; учредяване на ипотека върху два имота на дружеството за обезпечаване на задължение по договор за заем за 2 000 лв., със заемодател бащата на ищцата.
Въззивният съд е възприел заключението на съдебно-почерковата експертиза, която е установила, че подписите върху представените протоколи от ОС при продажбите и ипотеката не са положени от съдружниците Елефтериус Андреу и Янакис Андреу. Съобразявайки задължителното тълкуване на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, дадено в ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което решението на ОС за разпореждане с имоти на дружеството не е част от фактическия състав на договора за продажба и няма правно значение за валидността му, въззивният съд е изразил разбиране, че това решение има значение само в отношенията между дружеството и управителя. Ищцата, като съдружник с повече от 50% от капитала и като управител, който следва да свика ОС, на което да се вземе решение за продажба на имотите, безспорно е знаела, че такова не е свиквано, но въпреки това е продала имотите на дружеството, без знанието и съгласието на останалите съдружници, съставляващо и нарушение на задълженията й по дружествения договор.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от жалбоподателката въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпроса дали са извършени действия от страна на М. Х., в качеството й на съдружник в ответното дружество и управител, които да са против интересите на дружеството и доколко тези действия съставляват основание за изключването й на основание чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, е предпоставен от преценка на конкретни доказателства по делото, относими към това основание за прекратяване на членственото правоотношение. Такава преценка е осъществена от въззивния съдебен състав при постановяване на въззивното решение при повторно разглеждане на делото и във връзка с дадените в отменителното касационно решение указания. Правилността на тази преценка и изведените фактически и правни изводи е обаче извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби, като е недопустимо искането за достъп до касация да се основава на твърдения за неправилност на въззивното решение. Видно и от съдържанието на депозираното от жалбоподателката изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че поставеният въпрос е аргументиран с твърдения за погрешен извод на съда и за необоснованост на атакувания съдебен акт. Тези доводи са релевантни към основанията за касиране по чл.281 т.3 ГПК, по които ВКС не би могъл да се произнася в рамките на производството по селекция на касационните жалби, а само след евентуално допуснато касационно обжалване. В този смисъл е и нормативното тълкуване, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, където е направено и ясно разграничение между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и общите основания за касиране.
Поради недоказаност на общата предпоставка за достъп до касация, не следва да се преценява поддържаната допълнителна предпоставка, основана на приложените решения на различни съдилища, за които липсват и данни за влизането им в сила.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 500 лева, съобразно представен с отговора договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 05.04.2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на Апелативен съд – Б..
ОСЪЖДА М. Г. Х. да заплати на [фирма] сумата 1 500 /хиляда и петстотин / лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: