2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№289
С..29.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1463/2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П К., в качеството й на пълномощник на Р. А. П., срещу определение № 644 от 18.02.2016 г. по гр.д. № 278/2015 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, осми състав, с което е оставена без разглеждане подадена от адв. К. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение, поради несъобразяване от страна на съда, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА се съдържа в самата въззивна жалба. Твърди се, че въззивният съд е допуснал отклонение от т.8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната жалба – ЗК”О. клон България” К. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд по чл.248 ГПК, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.
С постановеното по делото въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – С. е уважил частично жалбата на Р. П., но независимо от изхода на делото е констатирал, че процесуалният представител на ищцата не е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА пред въззивната инстанция и такова не следва да бъде определяно.
Постъпилата в срока по чл.248 ГПК молба от адв. К. е оставена без разглеждане с атакуваното определение. Изложени са съображения, основани на т.9 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, за недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските, поради липса на представен списък по чл.80 ГПК.
Становището на въззивния съд за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК е правилно. Действително, въззивният съдебен състав неточно е отразил в постановеното решение, че липсва искане за присъждане на разноски, тъй като такова искане се съдържа в сезиращата АС – С. жалба. Същевременно обаче не само, че до приключване на делото пред въззивната инстанция не е представен списък по чл.80 ГПК, но не е представен и договор за правна защита и съдействие, сключен между въззивника и преупълномощеният от адвокат К. адвокат Б., за въззивното производство, от който да е видно, че адвокатската помощ е безплатна, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Такъв договор е представен само за първоинстанционното производство. Тези констатации са достатъчни за потвърждаване на изведения от съда краен извод в обжалваното определение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 644 от 18.02.2016 г. по гр.д. № 278/2015 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, осми състав, с което е оставена без разглеждане подадената от адвокат П. К., в качеството й на пълномощник на Р. А. П., молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: