4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№370
гр. София,30.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27.05., две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3037/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на ЗАД [фирма] –София и на [фирма] –гр. София срещу решение №442 от 11.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №486/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №19 , постановено на 18.02.2014 г. по т.д. №132/2012 г. на ОС-Пазарджик. С обжалваното решение, въззивният съд е счел за правилно първоинстанционното, в частта, с която по иск на ЗАД [фирма], предявен на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на Общото събрание /ОС/ на ответното дружество [фирма] –гр. София по т.4, т.6 , т.8 и т.9 от дневния ред , по който е проведено събранието на 14.06.2012 г. , а именно: за разпределяне на печалбата за 2011 г. и изплащане на дивиденти, за избор на експерт-счетоводител за заверка на годишния финансов отчет за 2012 г., за промени в състава и избор на нов съвет на директорите/СД/и за определяне на възнаграждението им, както и в частта, с която е отхвърлен искът относно отмяна на решението по т.7 от дневния ред- за освобождаване от длъжност на членовете на СД , поради изтичане на мандата им. Решението на вззивния съд се обжалва от страна на ищеца ЗАД [фирма] в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, а от ответника [фирма]-в частта за потвърждаване в уважената част.
В касационните жалби се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Всяка от страните счита касационната жалба на противната страна за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е разгледал всяко едно от изложените в исковата молба по иска по чл.74 ТЗ оплаквания за нарушения на закона и устава при вземането на решения на ОС на [фирма] по т.4, т.6 , т.8 и т.9 от дневния ред , по който е проведено събранието на 14.06.2012 г., а именно: за разпределяне на печалбата за 2011 г. и изплащане на дивиденти, за избор на експерт-счетоводител за заверка на годишния финансов отчет за 2012 г., за промени в състава и избор но нов съвет на директорите/СД/ и за определяне на възнаграждението им. Преценено е, че ищецът като акционер в ответното дружество към 14.06.2012 година, когато е проведено ОС и са взети атакуваните с иска решения, е активно процесуалнолегитимиран да предяви иска по иска по чл.74 ТЗ. За да счете исковете по чл.74 ТЗ за основателни, съдът се е позовал на пороци в самото свикване на ОС: в поканата за свикване на ОС не са включени по реда и в срока по чл. 223 ал.2 ТЗ допълнителните въпроси за разглеждане от събранието– за промяна на устава на дружеството-ответник и липсва предложение за решение по този въпрос. Нарушен е и чл.223а ал.4 ТЗ-не са представени съответните предложения за взетите решения и писмените материали свързани с тях, най-късно на следващия обявяването на предложението работен ден, т.е. не е спазено и правото на акционерите на сведения, съгласно чл.224 ТЗ. Тези нарушения на процедурата по свикването и провеждането на ОС води до отмяната на взетите решения по т.4, т.6 , т.8 и т.9 от дневния ред , по който е проведено събранието на 14.06.2012 г.. Същите, обаче, не са били налице относно вземането на решението на ОС по т.7 от дневния ред-освобождаване на членовете на СД. За това решение е посочен проект в поканата за свикване на ОС, а самите членове на СД са били вписани поименно в ТР и следователно акционерите не са били лишени от право на информация.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора– ищец се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за правомощията на незаконосъобразно избран Съвет на директорите на АД в периода до вписването на заличаването му на това основание, а от страна на ответното дружество като касатор не се поставя конкретен правен въпрос, а се навеждат правни доводипо тълкуването и приложението на чл.223 ал.4, т.5 ТЗ и чл.223а ал.2 ТЗ.,
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от страна на касатора–ищец се формулира въпрос, който не касае пряко правния спор, такъв какъвто е наведен в самата ИМ и съответно разрешаването на последния не зависи от отговора на така формулирания въпрос. Ето защо не е налице основание за допускане на касация, доколкото липсва формулиран от страна на този касатор правен въпрос, обуславящ изхода по конкретния спор.
От страна на касатора [фирма] не се поставя конкретен правен въпрос, а се навеждат правни доводи по тълкуването и приложението на чл.223 ал.4, т.5 ТЗ и чл.223а ал.2 ТЗ, които по естеството си представляват оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Последните, обаче, могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата-по селекция на основанията за допускане на касация, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на формулирани правни въпроси само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №442 от 11.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №486/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.