Определение №337 от 43270 по ч.пр. дело №1536/1536 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 337

София., 19.06.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1536/2018 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК] /с предишно наименование [фирма]/, чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1096 от 29.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1395/2018 г. на Апелативен съд – София, 11 състав, с което е оставена без разглеждане подадена от дружеството частна жалба от 26.01.2018 г. срещу определението на Софийски градски съд, VІ-20 състав, от 11.01.2018 г. по т.д. № 6251/2016 г., в частта, с която е отхвърлено искането за приемане за съвместно разглеждане на възражение за прихващане, обективирано в отговор от 06.03.2017 г.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че първоинстанционното определение, предмет на въззивното производство, прегражда развитието на производството по разглеждане на възражението за прихващане, което би следвало да обоснове извод за допустимост на частната въззивна жалба.
В частната жалба е инкорпорирано и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се преценява, с оглед неговата неотносимост към настоящото частно производство, в което ВКС се произнася по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се преценява като процесуално допустима.
За да постанови атакуваното определение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е насочена срещу неподлежащо на самостоятелно обжалване определение на Софийски градски съд, с което не е прието възражение за прихващане. Този извод е мотивиран както със законодателно очертания обхват на подлежащите на обжалване с частна жалба определения, така и с правната същност на възражението за прихващане като защитно средство и свързаните с него процесуални действия на съда.
Определението е правилно. При постановяването му е съобразено, че възражението за прихващане е процесуално средство за реализиране на защита по същество от ответника. Изрично постановен от съда отказ да бъде прието за разглеждане в рамките на висящия процес възражението на ответника за прихващане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес, нито препятства правото на ответника да предяви в отделно производство самостоятелен осъдителен иск. Независимо от очертаните в чл.298, ал.4 ГПК обективни предели на силата на пресъдено нещо, вкл. и по отношение на разрешените с решението възражения за прихващане, законодателят не е предвидил възможност за инстанционен контрол при постановен, със самостоятелен процесуален съдебен акт, изричен отказ на съда да приеме за разглеждане възражение за прихващане. Това възражение няма различен процесуален режим от останалите възражения, съставляващи защита на ответника срещу първоначалния иск. В случай, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за прихващане, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство.
При постановяване на обжалваното определение, съдебният състав на Апелативен съд – София е извел правилен извод, основан на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което то следва да бъде потвърдено. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1096 от 29.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1395/2018 г. на Апелативен съд – София, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top