О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 20.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27.02., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1961/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. Б. Б. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №68 от 23.02.2018 г., постановено от АС-Пловдив по в.т.д. №669/2017 г., в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение №398 от 27.07.2017 г., постановено по т.д. №139/2016 г. на ОС-Пловдив е постановено друго, с което е признато за установено, че касаторът дължи на „Монро”ЕООД сумата от 102 260 евро по запис на заповед от 06.01.2011 г., с падеж: 31.08.2012 г., както и сумата от 60 782,74 лева –лихва за забава за периода 01.09.2012 г. до 26.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода след издаване на заповедта за изпълнение-27.082015 г. до окончателното плащане. Решението се обжалва и в съответната част за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна „МОНРО”ООД – [населено място], в писмен отговор, изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
С издаден на 06.11.2011 г. запис на заповед от страна на И. Б. Б. , същият се е задължил безусловно и неотменно да заплати на Е. Б. С. сумата от 102 260 евро на падеж: 31.08.2012 г.. В последствие с редовно от външна страна джиро поемателят е прехвърлил правата по ценната книга на ищцовото дружество „МОНРО”ООД. Последното е инициирало заповедно производство и е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и ИЛ. С оглед своевременно възражение от страна на длъжника по заповедта е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК.
По отношение на възражението от страна на ответника, че подписът на издателя под записа на заповед не принадлежи на самия него, съдът е игнорирал същото , позовавайки се на заключението на тройната СГрафЕ като изготвена от страна на трима професионални специалисти, според което графичният подпис под ценната книга, не е положен от издателя Б., но ръкописното изписване на името и фамилията му под него е автентичен. С оглед тази констатация в заключението, съдът е изложил съображения, че след като в ценната книга за подпис на издател е положен поне един подпис, който безсъмнено установено принадлежи на Б., то този реквизит за редовност на документа е налице.
По отношение на възражението на ответника за липса на каузално правоотношение за обезпечаване, на което е издаден процесният запис на заповед, са изложени съображения, че ищецът не е навел каузално правопораждащо основание на иска си, и следователно, не е в негова тежест доказването на подобен факт. Отделно от това правата на ищеца се основат на транспортно джиро, и нему като на джиратар са непротивопоставими личните възражения на издателя, които последният би имал само по отношение на джиранта.
Относно възражението за изтекла погасителна давност по чл.531 ал.1 ТЗ, съдът е обосновал, че такава не е налице за периода от датата на падежа в самата ценна книга-31.08.2012 г. до датата на заявлението по чл.410 ГПК-26.08.2015 г. , от когато се счита за предявен и искът по реда на чл.422 ГПК.
Без значение за спора е квалифицирано възражението за липса на съобщаване на длъжника на паралелно извършената с джирото цесия, доколкото не се касае за ректа-менителница, тоест такава с клауза за транспортиране на правата по ценната книга само чрез цесия.
От всичко изложено е направен извод за наличие на всички елементи за ангажиране отговорността на издателя на процесния запис на заповед по отношение на джиратаря на придобил менителничния ефект, както за сумата по последния, така и за мораторната лихва върху нея от датата на падежа до датата на подаване на самото заявление до заповедния съд.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.т.1 и 2 ГПК по въпросите: Отразява ли се фактическа ситуация, в която графичният подпис под ценната книга, не е положен от издателя Б., но ръкописното изписване на името и фамилията му под него е автентичен, върху действителността на възникване на менителничния ефект, длъжен ли е съдът да обоснове, защо приема изводът на тройната експертиза, когато е противоположен на този в единичната, за значението на уведомлението до длъжника от страна на цедента за самата цесия, и как се отразява липсата на такова, върху отговорността на длъжника спрямо цесионера.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая: Отговорът на първия въпрос не би довел да пререшаване на спора, доколкото по делото е категорично установено ръкописно полагане на името на ответника като издател на процесния запис на заповед и не е повдиган надлежно в процеса въпросът, дали това е обичайният начин по който той се полага или не.
Вторият въпрос се основава на процесуален пропуск на съда, какъвто видно от мотивите на обжалвания акт не е налице: съдът е изложил подробно ясни съображения за това, защо приема резултата от констатациите на тройната, а на едноличната графологична експертиза. В този смисъл и този въпрос не се явява обуславящ изхода по спора.
Въпросите за действието на цесията на вземане по каузално правоотношение, във връзка с неуведомяването на длъжника от страна на цедента са неотносими изобщо към предмета на спора- задължение по две абстрактни сделки: запис на заповед и джиро, а не на такова, възникнало на каузално основание.
При това положение, отговорите на така формулираните от касатора въпроси, сами по себе си, по никакъв начин не биха довели до пререшаването на спора в желаната насока.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в размер на 3 000 лева, доколкото направата на такива се доказва от представените към отговора на КЖ писмени доказателства.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №68 от 232.02.2018 г., постановено от АС-Пловдив по в.т.д. №669/2017 г.
ОСЪЖДА И. Б. Б. ЕГН: [ЕГН] да заплати на „Монро”ЕООД сумата от 3 000 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.