О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
Гр. С., 21.11.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Х.
ч.т.д. № 1655/2017 год.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. Х. Б. от [населено място] дол, общ. С., чрез процесуалния й пълномощник, против определение от 21.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 5404/2015 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав /поправено с определение № 25302/02.10.2017 год. относно индивидуализацията на обжалвания първоинстанционен акт/, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 10490/2015 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 127-ми състав. С определението на СРС е отхвърлено искането на частната жалбоподателка – ищца по делото, за освобождаването й от задължението за внасяне на държавна такса и разноски, на основание чл.83 ал.2 ГПК. Постъпила е и втора частна жалба от същото лице против определението за отстраняване на очевидна фактическа грешка по почин на съда.
В частната касационна жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като се оспорва формираният още от първата инстанция извод относно липсата на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК; твърди се, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви; както и се сочи, че е потвърдено определение по друго първоинстанционно дело. Предвид това се моли обжалваното въззивно определение да се отмени и вместо него да се постанови друго – за уважаване на искането по чл.83 ал.2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към частната касационна жалба, са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд, след като е констатирал, че са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски, да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е отказано освобождаването, като на основание чл.272 ГПК препрати към мотивите му, без да заяви свои мотиви; и 2/ Допустимо и валидно ли е определението на въззивния съд, след като в диспозитива на същото е потвърдено съвсем различно по номер, дата, година и състав определение на СРС.
В частната жалба против определението, с което въззивният състав е допуснал на основание чл.247 ГПК поправката на очевидна фактическа грешка относно индивидуализацията на обжалваното първоинстанционно определение се излага, че то е неправилно – незаконосъобразно и се моли за отмяната му, по следните съображения: С предходно свое определение № 10670/19.04.2017 г. съдът е оставил без уважение искането на страната за поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 21.03.2017 г. Впоследствие сам, служебно и без да отмени предходното определение, е допуснал поправката, с което е обезсмислил изложените в частната касационна жалба доводи.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните във връзка с предмета на спора, приема следното:
Частните жалби са допустими – подадени са от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащи на последващо обжалване актове на въззивен съд.
І. По частната жалба против определението по чл.247 ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са оплакванията, че съдът вече е отказал да извърши същата поправка по искане на страната. Видно от определение № 10670 от 19.04.2017 г., съдът е разгледал единствено искането на жалбоподателката да се поправи очевидна фактическа грешка „относно извода на съда за неоснователност на молбата й за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадената от нея искова молба”. В предходното определение не била е формирана никаква воля относно фактическата грешка, касаеща номера и датата на определението на СРС и делото, по което същото е постановено. Такава съществува, т.к. в определението от 21.03.2017 г. актът, който е бил обжалван, е бил обозначен по два различни начина в мотивите и диспозитива на определението, като посоченото в диспозитива не съответства на искането в частната жалба и на данните по делото. В този смисъл е и определение № 447/25.09.2017 г. на ВКС, ТК, І ТО по настоящото частно търговско дело.
ІІ. По частната касационна жалба.
Съставът на въззивния съд е намерил за правилно обжалваното първоинстанционно определение, с което СРС е приел, че предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК не са доказани, поради което го е потвърдил, препращайки към мотивите му.
Определението не следва да бъде допуснато до касационен контрол, т.к. не са изпълнени изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, на които страната се позовава. Първият процесуалноправен въпрос е относно задължението на въззивния съд да мотивира решението, респ. определението си, както и относно приложението на чл.272 ГПК. Въпросът е значим за изхода по конкретното дело, но приложената съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК е несъотносима с поставения въпрос, т.к. касае приложението на чл.83 ал.2 ГПК и като такава има значение единствено за правилността на обжалваното въззивно определение. По втория процесуалноправен въпрос не се установяват общите предпоставки за достъп до касация на чл.280 ал.1 ГПК – той няма значение за постановения от съда резултат, с оглед правилността на определението по чл.247 ГПК.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25302/02.10.2017 год. по ч.гр.д.№ 5404/2015 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 21.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 5404/2015 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав /поправено с определение № 25302/02.10.2017 г./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: