О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№288
гр. София,12.04.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.03. , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2119/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ [фирма]-гр. София срещу решение №410 от 06.03.2015 г. постановено от ОС-Пловдив по в.гр.д. №230/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 4679/05.12.2014 г., постановено по гр.д. №590/2014 г. на ПРС, с което е отхвърлен искът на банката-ищец, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу Д. П. П. и И. И. Б. за установяване, че ответниците дължат солидарно на банката-ищец сумите от 6 226,02 евро-предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 18.11.2009 г. и 2 497,73 евро-лихва за периода от 28.01.2011 г. до 21.05.2013 и 285,90 евро лихва от 29.09.2010 до 21.05.2013 г. по т.10 от договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда -21.05.2013 г. до окончателното плащане..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба страна не изпращат писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е е отхвърлен искът на банката-ищец, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу двамата ответници, въззивният състав е изложил следните съображения:
Претендираната като главница парична сума представлява предсрочно изискуемата част от целия кредит по сключения между страните на 18.11.2009 г. договор за кредит, по силата на който на Д. П. П. е отпуснат и усвоен такъв в размер на 6500 евро. Вземането е обезпечено с поръчителството на И. И. Б.-втори ответник по настоящия иск. Съгласно съдържанието на приложимите Общи условия-неразделна част от договора, предсрочната изискуемост на цялата сума по кредита настъпва при неплащане на една месечна вноска за срок по-дълъг от 5 работни дни от изискуемостта на последната и уведомяването на длъжника писмено за това с даване на срок за изпълнение. Според изложените от решаващия спора въззивен състав, последното не е налице в настоящия случай, тъй като видно от приложените копия от препоръчани писма с обратни разписки, в последните не е отбелязано реалното връчване на писмата-уведомления, нито на кредитополучателя П., нито на поръчителя И. И. Б., а само, че последните са напуснали адресите, посочени за кореспонденция. Липсата на уведомяване на длъжника за настъпването на предвидената в самия договор предсрочна изискуемост на целия кредит препятства настъпването й-т.18 от ТР 4/13 на ОСГТК на ВКС.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси: имало ли настъпила в случая предсрочна изискуемост и уведомени ли са длъжниците за настъпването й. Твърди се, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Формулираните от касатора два въпроса: имало ли настъпила в случая предсрочна изискуемост, уведомени ли са длъжниците за настъпването й са фактически/т.е. отговорите им са в зависимост от конкретните факти по настоящия спор/, а не правни такива по тълкуването и приложението на правна норма. При липса на правен въпрос не е налице и основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №410 от 06.03.2015 г. постановено от ОС-Пловдив по в.гр.д. №230/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.