О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
Гр. София, 10.10.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 25.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова частно търговско дело № 1771/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу разпореждане № 837 от 19.05.2017 г. по ч.т.д. № 794/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 138 от 11.04.2017 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
В жалбата се поддържат доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, моли се за неговата отмяна и връщане на делото на АС – Пловдив за даване ход на частната жалба. Изразява се несъгласие с мотивите към атакувания съдебен акт, че определението по чл.248 ГПК е необжалваемо, т.к. измененото с него определение в частта за разноските е по чл.729 ТЗ и самото то не подлежи на последващ контрол. Твърди се, че т.к. въззивният съд за първи път се произнася по въпроса за разноските, то на практика обжалваното определение по чл.248 ГПК е първоинстанционно и подлежи на обжалване пред по-горна инстанция, в който смисъл са и задължителните указания на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.24. Сочи се и неприложимост на разпоредбата на чл.278 ал.4 ГПК в конкретния случай.
Ответникът по частната жалба – [фирма] счита обжалваното разпореждане за правилно по съображения, подробно развити в писмения отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
В обжалваното разпореждане е преценено, че с частната жалба се атакува определение, с което въззивният съд се е произнесъл по постъпила от [фирма] молба за изменение на постановено по реда на чл.613а, ал.3 ТЗ във вр.с чл.729 ТЗ определение. Поради това, че последното е окончателно, то и определението по чл.248 ГПК не подлежи на обжалване.
Разпореждането е правилно.
При постановяването му е съобразено, че определението, с което въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение на съда по несъстоятелността за одобряване на сметка за разпределение, не подлежи на касационен контрол. Определението по чл.729 ТЗ не е включено в обхвата на актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК /чл.613а ал.1 ТЗ/, а инстанционният контрол се осъществява от съответния апелативен съд, чийто съдебен акт е окончателен. След като законодателят не е предвидил процесуална възможност за обжалване на въззивното определение по чл.729 ТЗ, такава възможност не би могла да е налице и по отношение на изменящото го определение в частта за разноските. Съгласно изричната разпоредба на чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, определението за изменение /допълване/ на решението в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Когато последното е необжалваемо, изменението /допълването/ му по чл.248 ГПК също не може да се обжалва. Предвид специалния характер на нормата на чл.248 ал.3 ГПК, общата разпоредба на чл.274 ал.4 ГПК не следва да се съобразява.
Доводите на частния жалбоподател за приложимост на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.12 не могат да бъдат споделени. В тълкувателното решение се съдържат задължителни за съдилищата указания единствено за реда, по който ВКС разглежда частните жалби срещу постановени от въззивни съдилища определения по чл.248 ГПК, изменящи или допълващи въззивен акт, подлежащ на касационно обжалване. В случая не е налице тази хипотеза, което обуславя неоснователност на оплакванията, изложени в частната жалба. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС по ч.т.д.№ 1041/2017 г. на ІІ ТО не е относима към предмета на спора.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 837 от 19.05.2017 г. по ч.т.д. № 794/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: