3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 25.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2189/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 142 от 29.06.2017 г. по т.д. № 1193/ 2017 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба за отмяна на влязлото в сила решение № 18072 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 10534/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, с твърдения, че в закона не е въведено изискване за представяне на писмени доказателства за сочените в молбата новооткрити обстоятелства. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното определение, като се допусне разглеждането по същество на молбата за отмяна.
Ответникът по молбата – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита обжалваното определение за правилно и по съображения в писмен отговор претендира за оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане депозираната от [фирма] молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 10534/2014 г. съдебният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че молбата за отмяна не се основава на нови писмени доказателства, годни да установят съществуването на нови факти от значение за изхода на спора. Този извод е изведен след цялостна преценка на данните по делото и на конкретните твърдения на дружеството, обективирани в сезиращата ВКС молба, квалифицирани по т.1 на чл.303 ГПК. В мотивите към определението съдът се е позовал не само на чл.306, ал.1 ГПК, но и на дадените задължителни указания по приложение на процесуалния закон – т.13 от ППВС № 2/1977 г. В мотивите към атакуваното определение отделно е отразено, че липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, предпоставя нередовност на сезиращата ВКС молба за отмяна.
Обжалваното определение е правилно.
Изразеното от съдебния състав на ВКС, І т.о. становище за недопустимост на молбата за отмяна е в съответствие с въведените от законодателя императивни изисквания относно съдържанието на молбата за отмяна /чл.306, ал.1 ГПК/, както и относно задължението на молителя да приложи писмени доказателства, установяващи наличието на твърдяните нови факти от значение за изхода на делото в случай, че поддържаното основание за отмяна е по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК. В посочения смисъл са и постановките в междувременно постановеното Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т.10. В този акт на нормативно тълкуване изрично е отразено, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303, ал.1 и 304 ГПК е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
При постановяване на атакуваното определение съдебният състав на І т.о. на ВКС е отчел конкретните твърдения на молителя, с които на практика се обосновава неправилност на влязлото в сила въззивно решение/ недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д. № 864/2015 г./. Тези твърдения и правни доводи биха могли да се квалифицират като основания за касиране по см. на чл.281, т.3 ГПК, тъй като са в обхвата на преценката на съдилищата при инстанционното разглеждане на делото, но не и като фактически твърдения, които да се подведат под основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите в частната жалба за липсата на законодателно изискване за прилагане към молбата за отмяна на писмени доказателства за твърдяни нови обстоятелства. Тези доводи не съответстват на изричната разпоредба на чл.306, ал.1 ГПК, препращаща и към изискванията за редовност на въззивна жалба – чл.260 и чл.261 ГПК. Както е прието и в мотивите към т.10 на ТР № 7/2014 г. задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като тя се основава на установена след влизане в сила на решението непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото/ чл.303, ал.1, т.1 ГПК/. Констатираното от състава на ВКС, І т.о. несъответствие с това изискване на практика съставлява допълнително съображение /наред с липсата на надлежни твърдения за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК/ за нередовност на молбата на отмяна, поради което правилно не е проведено и производство по чл.306, ал.1, изр.2 ГПК за отстраняване на тази нередовност.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита атакуваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 142 от 29.06.2017 г. по т.д. № 1193/ 2017 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: