4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 10.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1789/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Димитрова Г. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 70 от 25.04.2017 г. по ч.гр.д. № 106/2017 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено разпореждане от 17.01.2017 г. по гр.д. № 18/2017 г. на Районен съд – Белоградчик за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, с искане за отмяната му и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск, чиято правна квалификация следва да се определи от съда. Независимо от обективираното в жалбата съгласие с изводите на съда, че арендният договор може да се разваля по извънсъдебен ред, се твърди, че в случая не е преценено, че ищцата не е страна по процесния договор. Освен това се поддържа, че исковете са предявени по Закона за арендата в земеделието, като се касае за няколко договора за аренда, в сила към момента на сключване на процесния договор от сестрата на ищцата, без знанието и съгласието на ищцата. Изложени са и твърдения /макар и по повод правомощието на съда да определи правната квалификация на исковете/, че съдът е този, който определя предметът на исковете.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния въпрос: При предявен иск преди изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ/ ДВ бр. 13 от 2017 г./, уреждащ начинът на сключване на договор за аренда със срок на действие под 10 години, подписан от един от съсобствениците, за разваляне на договор под 10 години следва ли съдът да приеме исковата молба за допустима и да постави правна квалификация освен посочените разпоредби на ЗАЗ, както и по кои разпоредби следва да бъде производството, ако се установи, че макар и да не е страна по договор за аренда и на този съсобственик се превежда арендната вноска от самия арендатор, но при забавено плащане, съгл. изискването на закона. Поддържа се допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От насрещната страна – ответницата Веселка Б. Й. е постъпил писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Застъпва се становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди постановеното от Районен съд – Белоградчик разпореждане /с характер на определение/ за прекратяване на производството по гр.д. № 18/2017 г., образувано по предявен от В. Г. срещу Веселка Й. иск за разваляне на договор за аренда, сключен на 16.10.2014 г. за срок от седем години, с рег.№ 6351, том VІ-200 на нотариус Б. Т., поради забавено арендно плащане и необработване на земеделските имоти, въззивният съд е възприел, че процесния договор не подлежи на разваляне по съдебен ред. Това становище е основано на предвидената в чл.28, ал.1 ЗАЗ възможност за арендодателя да развали договора за аренда поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, а по аргумент от противното на предвиденото в ал.2 на чл.28 ЗАЗ разваляне по съдебен ред на арендни договори, сключени за срок по-дълъг от 10 години, или пожизнено, е изведен извод за възможността процесния договор да бъде развален едностранно, с писмено предизвестие. Затова и предявеният пред съда иск с правно основание чл.8, ал.5 и чл.28, ал.1 ЗАЗ се явява недопустим.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Начинът, по който е поставен посочения по-горе въпрос, сочи на неговата относимост към правилността на атакуваното определение. При формулиране на въпроса не е съобразено в достатъчна степен, че липсва тъждественост между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт. Върху различието между тези основания и необходимостта от ясното им разграничаване е акцентирано и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразявайки дадените задължителни за съдилищата указания в този акт на нормативно тълкуване следва да се изведе извод за невъзможност искането за достъп до касация да се мотивира с твърдяната неправилност на атакувания съдебен акт.
Независимо от неустановяването на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отрази, че изразеното принципно становище на въззивната инстанция, която е възприела за правилен изведения от първата инстанция извод, относно недопустимост на иска за разваляне/прекратяване на договор за аренда поради предвиденото в чл.28, ал.1 ЗАЗ неизпълнение от страна на арендатора, когато е сключен за срок под 10 години, не се оспорва от частната касаторка. В решаващите мотиви към въззивното определение не е обсъждан въпросът за активната легитимация на страната, отправяща изявление за извънсъдебно разваляне на такъв аренден договор, нито са изведени решаващи правни изводи във връзка с изменението на чл.3, ал.4 ЗАЗ / ДВ бр.13/2017 г./. Установените в сега действащата разпоредба на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието изисквания, според които договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, касаят самото сключване, след влизане в сила на изменението, на арендни договори или изменения към такива. Изискването във връзка с материалноправната легитимация на арендодателите обаче не е приложимо към вече сключени договори за аренда. Поради това, обвързването на поставения от частната касаторка въпрос с новото законодателно изменение, както и с надлежните страни по процесния аренден договор, е ирелевантно.
В случая, преценката за недопустимост на предявения иск е извършена от съда въз основа на уточнението на исковата претенция, извършено от ищцата в производство по чл.129, ал.2 ГПК, надлежно проведено от първата инстанция. Именно след конкретизиране на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, определящи предметът на делото, съдът е квалифицирал иска, а именно за разваляне на аренден договор поради неизпълнение на основно задължение на арендатора по чл.28, ал.1 ЗАЗ, което обаче би могло да се извърши само извънсъдебно, по предвидения в ЗЗД ред. Това са единствените съображения, обусловили постановяването на атакуваното въззивно определение, които са в съответствие и с мотивите към т.1 на Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В последните е прието, че договорът за аренда се прекратява при неизпълнение по общия ред, вкл. и на предвиденото в чл.28, ал.1 ЗАЗ специфично основание за разваляне – прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендно плащане за повече от три месеца, като потестативното право на арендодателя по договор за аренда със срок до 10 години, а ако земята е общинска или държавна – независимо от срока на договора, се упражнява извънсъдебно – аргумент от чл.28, ал.2 и ал.3 от ЗАЗ.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 70 от 25.04.2017 г. по ч.гр.д. № 106/2017 г. на Окръжен съд – Видин.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: