3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр. София, 21.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 20 юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1292 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на Национална агенция по приходите/съкр.НАП/-гр.София срещу определение № 1055/28.03.2018 г. по на САС по в.ч.гр.д. № 6446/17г., с което е потвърдено първоинстанционното определение № 6946/17.11.17 по т.д. № 2390/14 на СГС, за връщане на ИМ по иск на касатора срещу [фирма]- в несъстоятелност за установяване на поредност на удовлетворяване на публични вземания-главници в размер на 376 889,89 лева, с твърдяна поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1,т.1 ТЗ и такива за лихви в размер на 305 766,20 лева с твърдяна поредност по чл.722 ал.1,т.6 ТЗ.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Предявен е иск на касатора НАП срещу [фирма]- в несъстоятелност за установяване по реда на чл.694 ТЗ на поредността на удовлетворяване на приети от съда в производството по несъстоятелност публични вземания в размер на 376 889,89 лева с твърдяна поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1,т.1 ТЗ и такива за лихви в размер на 305 766,20 лева- с поредност по чл.722 ал.1,т.6 ТЗ. От страна на НАП с молба от 30.08.13 г. по т.д. 2811/11са предявени от НАП вземания за 1 111 953,57 лева-главници и 685 635,75 лева-лихви за минал период. По реда на чл.690 ТЗ НАП е подал възражение срещу списъка на приетите вземания с искане за изменение относно реда на удовлетворяване по чл.722 ал.1 ТЗ, което е разгледано и съдът по несъстоятелността се е произнесъл по него с определение №5407/01.04.2014 г.. За да потвърди обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по така предявения иск,въззивния съд се е мотивирал с това,че въпреки дадените указания за отстраняване нередовностите на ИМ в насока уточняване на вземанията по основание/вид данък,основание за възникване и акт, на който се основават съответните вземания, до какъв размер и как са обезпечени, както и лихвите по размер,върху кои главници и в какъв размер са предявени/ ,това е отказано да бъде изпълнено от страна на ищеца. Липсата на индивидуализация на тези вземания се явява пречка за определяне предмета на иска по чл.694 ТЗ, а от тук и на възможността за преценка на неговата допустимост, тъй като не дава възможност за констатации, дали се касае за част от предявените и приети вземания, за поредността, на които, е подадено възражение по чл.690 ал.1 ТЗ от кредитора или за вземания, извън тази категория. Неизпълнението им е пречка за изготвяне на доклад по чл.146 ГПК и за възможност на ответника да организира защитата си. Следва да се има в предвид и че указанията за тези уточнения са дадени от съда в изпълнение на указанията на горестоящия съд в производството по обжалване на първото определение за прекратяване на производството по същия иск. Допълнително са изложени и съображения за недопустимост на иск по чл.694 ТЗ с предмет промяна поредността на удовлетворяване на приетите вземания, съгласно чл.722 ал.1 ТЗ. По изложените съображения определението за връщане на нередовната ИМ е потвърдено като правилно.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1,предл.последно ГПК , по въпроса: допустим ли е иск по чл.694 ТЗ с предмет промяна поредността на удовлетворяване на приетите вземания, съгласно чл.722 ал.1 ТЗ.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В конкретния случай, съдът е счел за неоснователна разгледаната от него ЧЖ против определението за връщане на ИМ, доколкото не са отстранени нейните нередовности, за което се прилагат последиците на чл.129 ал.3 ГПК. Ето защо, сам по себе отговорът на поставения правен въпрос не би обусловил разрешение на чисто процесуалния спор,различно от това в обжалваното въззивно определение. Следователно последният не се явява обуславящ изхода по спора.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1055/28.03.2018 г. по на САС по в.ч.гр.д. № 6446/17г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.