3
3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. София,07.02.2018
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в открито заседание на 24 януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №539/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Ч. В. срещу решение №1615 от 25.07.2016 г. на САС по т. д. №3236/2015г., с което е потвърдено решение №25/08.05.2015 по т.д. № 273/14 на ОС- Видин. С последното касаторът е осъден да заплати на [фирма]-София сумите от: 99 613,92 лева-предсрочно изискуем остатък по договор за банков ипотечен кредит от 09.07.2009 г. и 25 806,36 лева-лихва за периода: 05.07.2012 -05.12.2003 г. .
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска като основателен.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в която изразява становище за липсата на основание за допускане до касация, а по същество на КЖ, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция.
С определение №357 от 31.05.2017 г. постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, поради вероятност обжалваното решение да е недопустимо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с установителен иск, в последствие изменен по реда на чл.214 ГПК в осъдителен. Установителният иск е бил предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК след издадена по ч.гр.д. № 2671/13 на РС-Видин заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. С определение от 27.06.2014 г. на ОС-Видин по ч.т.д. № 295/14, по реда на чл.419 ГПК, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, поради което и с оглед молбата на ищеца съдът е допуснал изменение на иска от установителен в осъдителен.
Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/ /., Върховният касационен съд преди да разреши спора по същество трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Допустимостта на обжалваното въззивно съдебно решение , с което се потвърждава първоинстанционното, се предпоставя от наличието на предпоставките за упражняване правото на иск, включително и за наличен правен интерес на ищеца от осъдително решение при наличие на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, при положение, че с определение от 27.06.2014 г. на ОС-Видин по ч.т.д. № 295/14, по реда на чл.419 ГПК, е отменено единствено самото разпореждането за незабавно изпълнение. Отмяната на това разпореждане, по реда на обжалването му, не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея ИЛ. Единствената последица от отмененото разпореждане за незабавно изпълнение е, че самата издадена заповед по чл.417 ГПК вече не подлежи на незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл.422 ал.1 ГПК. Наличието на издадената заповед за изпълнение обосновава и интереса от висящото производство по установителния иск и съответно изключва правен интерес от осъдителен такъв. Ето защо, в този случай, съдът неправилно е допуснал по реда на чл.214 ГПК изменението на допустимия и след отмяна по реда на чл.419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК в недопустим , поради липса на правен интерес, осъдителен такъв с правно основание чл.430 ТЗ. В тази насока е и изричната практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р № 141 от 06.11.2014 г. по т.д. № 2706/2013 на ВКС, Първо т.о. на ТК и други.
По изложените съображения налице е произнасяне от съдилищата по същество по недопустим осъдителен иск, с оглед на което и обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно такова следва да се обезсилят, съгласно чл.293 ал.4,вр. с чл.270 ал.3,предл.3 ГПК и делото да се върне на ОС-Видин за разглеждане на установителния иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
По отношение на разноските в настоящото производство се прилага правилото на чл. 294 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №1615 от 25.07.2016 г. на САС по т. д. №3236/2015 г. и потвърденото с него решение №25/08.05.2015 по т.д. № 273/14 на ОС- Видин.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Видин за разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.