О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№291
гр. София, 12.04.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.03. , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2111/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община]-гр.Б. срещу решение №61 от 03.04.2015 г. на ОС-Добрич по в.т.д. №34/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. №752/2013 г. на БРС, в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 20 460 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и в частта, с която след частична отмяна на същото решение в отхвърлителната част касаторът е осъден да заплати на [фирма] и обезщетение за забава за разликата над 546,69 лева до 1190,73 лева и съответните разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който оспорва наличие на основанията по чл.280 ГПК и счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски в размер на 1085 лева-адв.възнаграждение за процесуално представителство през ВКС. Представя списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателна исковата претенция на за 20 460 лева-сбор от дължимите и неплатени месечни възнаграждения на за месеците: декември 2012 г., януари и февруари 2013 година по договор, сключен между страните на 31.03.2009 г. , съдът се е позовал на приложения и приет като доказателство Договор № 112/31.03.2009 с предмет сметосъбиране, сметоизвозване, сметопочистване и поддържане чистотата на територията на посочените в договора четири села към [община], включително [населено място], който договор е сключен по реда на ЗОП и по който [община] се явява възложител, а ищецът- изпълнител. Кметът на [населено място] е отказал да подпише протоколите за отчитане и приемане на извършената работа от изпълнителя за трите процесни месеца. Този отказ е основан на междувременно извършваната на територията на [населено място] подмяна по нареждане на кмета на селото на част от обслужваните контейнери за смет, поради бракуването им. Според съда, така извършените от възложителя дейности не са противопоставими на изпълнителя,тъй като липсва двустранно подписан протокол между страните за промяна на приетия преди това график за изпълнение от 01.01.2011 г. , което е било необходимо, съгласно уговорките в договора за ОП. Отчитането и заплащането на извършената работа от възложителя е следвало да става по брой обслужени съдове и брой пъти месечно, което е било договорено в споменатия график на изпълнение и липсват данни за неизпълнението му от страна на възложителя. От изложеното са направени изводите,че изпълнителят е бил изправна страна по договора и има право на възнаграждение за процесния период, С оглед отправената в писмо № 63-236-4-1 от 08-03.2013 г писмена покана за плащане на претендираното възнаграждение и визирания в нея срок за това, е счетено, че е налице забава в изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждение на ищеца за процесните три месеца и е присъдено обезщетение за това, съгласно чл.86 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, след цитиране на различни решения на ВКС без да се сочи връзката им с обжалваното решение от страна на касатора се формулират като значими за спора правни въпроси единствено два такива: налице ли било в случая изпълнение от страна на изпълнителя по договора за ОП и приемане на работата от възложителя като основание за заплащане на договореното възнаграждение и следвало ли в случая уговорките в процесния договор да се тълкуват поотделно или в тяхната взаимовръзка и последователност. Твърди се,че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Формулираните от касатора два въпроса, възпроизведени по-горе, са фактически/т.е. отговорите им са в зависимост от конкретните факти по настоящия спор: съдържание на самия договор и конкретното поведение на страните, с оглед изпълнение на техните задължения по него/, а не правни такива по тълкуването и приложението на правна норма. При липса на правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. От изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация.
В полза на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят разноските в размер на 1085 лева-адв.възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и отбелязване на плащането в договора за правна помощ
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №61 от 03.04.2015 г. постановено от ОС-Добрич по в.т.д. №34/2015 г..
ОСЪЖДА [община]-гр.Б. да заплати на [фирма] –с.К. сумата от 1085 лева- съдебни разноски в производството пред ВКС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.