О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
Гр.София, .25.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2764/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. О. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Б., срещу решение № 194/28.01.2015 г. по т.д.№ 2366/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение от 15.04.2013 г. по т.д.№ 67/2012 г. на ОС – Монтана в обжалваната част, с която е уважен предявеният от синдика на Е. Е. /н/ против Е. Е. /н/ и Ф. О. иск по чл.642 ал.2 т.4 ТЗ.
Касаторът навежда доводи за недопустимост, както и за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. По подробно изложени съображения моли за неговото обезсилване, евентуално за отмяната му. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Допустимо ли е обжалваното решение, ако нередовностите на исковата молба не са отстранени в дадения от съда срок? Разпоредбата на чл.129 ал.3 изр.1 ГПК императивна ли е или диспозитивна; неспазването от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.129 ал.3 изр.1 ГПК води ли до недопустимост, незаконосъобразност на решението? 2. В настоящия казус въззивният съд трябвало ли е да назначи оценителна експертиза за оценката на насрещната престация /престацията на Ф. О. по процесния договор/ – за установяване точния размер на задълженията на продавача по сделката по посочените 2 бр. кредити? 3. Значително по смисъла на чл.646 ал.2 т.4 ТЗ ли е превишаването с 25.278 % при положение, че насрещната престация не е точно определена към датата на сделката? По първия процесуалноправен въпрос се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с незадължителна практика на ВКС – решение № 227/09.04.2009 г. по гр.д.№ 413/2008 г. ГК, І ГО -основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По втория процесуалноправен въпрос се твърди наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК. По третия материалноправен въпрос се излага, че липсва ясна практика, поради което отговорът му ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
При преценката относно наличието на основанията на чл.280 ал.1, т.1 – т.3 ГПК, на които касаторът се позовава за допускане на решението на САС до касационно обжалване, съдът намира, че такова не се установява.
Във връзка с първия формулиран правен въпрос се констатира, че твърдяните нередовности на исковата молба, неотстранени в указания срок от първоинстанционния съд, не са налице. Под нередовност в случая се визира обстоятелството, че исковата молба с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ /в предходната му редакция/ – за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на Е. Е. /н/ [населено място] на извършената на 26.09.2009 г. продажба на недвижим имот по нот.а. № 35, т.ХІ, рег.№ 6080, дело № 895 от 2009 г. на нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, не е била вписана в дадения от съда срок, а по-късно. Съобразно ТР № 3/2009 г. от 19.07.2009 г. на ОСГК на ВКС, изискването за вписване на искова молба на основание чл.114 б.В вр. чл.112 б.З ЗС, не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл.127 ГПК, а разпоредбата на чл.128 ГПК не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея. Вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение. Независимо от това, когато съдът е дал указания за вписване на исковата молба и те не са своевременно изпълнени, това е основание за нейното връщане, на основание чл.129 ал.3 ГПК. Липсва противоречие между задължителната практика на ВКС /тя има предимство пред незадължителната, цитирана от касатора/ и обжалваното решение. По конкретното дело „забавянето” е в резултат на извършено в съответствие с процесуалните правила продължаване на срока от страна на съда по реда на чл.63 ГПК, считано от момента на издаването на данъчна оценка за имота от съответната администрация, който е бил спазен от ищеца, поради което и не са били налице условията за приложението на чл.129 ал.3 ГПК. В този смисъл са и изложените от въззивния съд мотиви, доколкото същото оплакване за недопустимост на обжалваното решение е било въведено и с въззивната жалба. Само в допълнение съдът е посочил, че всяка нередовност на исковата молба може да бъде отстранена и във въззивното производство, поради което първоинстанционното решение не може да се счете за недопустимо само на това основание. С оглед изложените мотиви, първият въпрос не се преценява и като обуславящ правната воля на съда, респективно – изхода по делото. Липсват и данни за вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение, в която хипотеза касационният съд е длъжен да го допусне служебно до проверка.
Вторият и третият въпрос не покриват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, т.к. са поставени в зависимост от конкретните факти по делото и твърденията на касатора, а правният въпрос следва да е такъв, че отговорът му да бъде приложим към неограничен брой сходни хипотези. В случая въпросите представляват касационни основания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и са относими към правилността на решението, каквито не могат да бъдат разглеждани в етапа на селекция на касационните жалби; нито пък касационният съд е длъжен да извежда сам правните въпроси, от значение за изхода по делото, въз основа оплакванията на касатора.
В горния смисъл са и указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на въззивното решение до касация се преценява като неоснователно, поради което и на основание чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 194 от 28.01.2015 г. по т.д.№ 2366/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: