О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
Гр. София, 17.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 910/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ АД с ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Д. М. Д., чрез процесуалния пълномощник ю.к. Б. Т., срещу решение № 106/27.11.2014 г. по в.т.д. № 261/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 105/15.07.2014 г., постановено по т.д.№ 171/2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд. С него е отхвърлен искът на касатора против У. Б. АД за обявяване нищожността на договорна ипотека, оформена с нотариален акт № 37, т.1, рег. № 829, н.д. № 31/2010 г. на нотариус Г. Сазанова, рег.№ 396 на НК с район на действие РС Б..
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск /по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, вместо по чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД вр. чл.578 ал.4 ГПК и при несъобразяване със заявеното от ищеца/. На следващо място се релевират и доводи за необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и делото да се върне на първоинстанционния съд със задължителни указания относно правната квалификация на предявения иск, евентуално се моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви нищожността на договорната ипотека, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, освен доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, се съдържат следните въпроси, за които се твърди, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК: 1. Допустимо ли е да бъде потвърдено действие по учредяване на договорна ипотека в последващ момент, когато при изповядване на сделката представителите не са разполагали с представителна власт; 2. Когато се иска прогласяване на нищожност на нотариален акт на едно основание, следва ли съдът служебно да провери, дали нотариалният акт не е нищожен на друго основание; 3. Приложим ли е чл.301 ТЗ за потвърждаване на действия, които изискват писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието, когато при учредяване на договорна ипотека учредителите не са имали представителна власт, съгласно изискванията на чл.578 ал.4 ГПК; 4. При наведени твърдения за нищожност на нотариален акт поради липса на представителна власт при учредяване на договорна ипотека, съдът следва ли да обсъди и квалифицира иска като такъв за прогласяване на нищожност на нотариалното удостоверяване на осн. чл.578 ал.4 ГПК, водещо като последица и до нищожност на самия нотариален акт; 5. Нарушено ли е изискването за тъждество на имота, когато в ипотечния акт не е посочено дали се ипотекират идеални или реални части от недвижим имот; 6. Налице ли е валидно волеизявление /съгласие/, когато при учредяването на договорна ипотека представителите не са имали представителна власт поради липса на пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
Излага се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в решения №№ 65/18.02.2011 г. по гр.д.№ 652/2010 г. на ІІІ ГО и 1052/09.12.2008 г. по гр.д.№ 4404/07 г., ІІ ГО. Вторият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, като същевременно отговорът му е от значение за развитието на правото и по него няма задължителна практика на ВКС /решение № 292/20.07.2012 г. по т.д.№ 567/2011 г. на ОС Бургас и решение № 1062/29.10.1993 г. по гр.д.№ 385/1993 г. на ІІ ГО на ВКС/. Третият въпрос е разрешен също в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 65/18.02.2011 г. по гр.д.№ 652/2010 г. на ІІІ ГО. Четвъртият поставен въпрос е от съществено значение за развитието на правото и по него няма задължителна практика, както и петият въпрос, по който съществува празнота в закона и практиката, която е необходимо да бъде запълнена. По шестия въпрос има противоречива практика на съдилищата, като той отново е значим за развитието на правото /решение № 429/96 г. на ВС, петчленен състав, решение № 1052/09.12.2008 г. по гр.д.№ 4404/2007 г., ІІ ГО и решение № 1115/07.06.2013 г. по в.гр.д.№ 569/2013 г. на Софийски апелативен съд/.
Ответникът по касационната жалба У. Б. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си представители – адв. К., адв. К. и адв. Д. в срока по чл.287 ГПК е представил първоначален и допълнителен отговор срещу жалбата с искане тя да не се допуска до разглеждане по същество, поради липса на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, евентуално да бъде оставена без уважение, като неоснователна, респ. обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноските, сторени пред касационната инстанция.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
В исковата молба на БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ АД се твърди, че ищецът е учредил договорна ипотека в полза на ответника У. Б. АД за обезпечаване на чужд дълг /на кредитополучателите ХОЛДИНГ ПЪТИЩА АД и М. АД/, която е нищожна, по следните съображения: 1. На основание чл.166 ал.2 ЗЗД, поради липса на тъждество на имота, който реално не може да бъде определен, т.к. са ипотекирани „120 000 кв.м. идеални части от поземления имот, целия с площ 123 363 кв.м.”. Според ищеца, не е ясно дали става въпрос за реални или идеални части от имота, а той е индивидуализиран и само с една граница; 2. В договора не е изпълнено изискването ипотеката да е учредена за определена сума, доколкото ипотекарният длъжник се е задължил освен за кредитните линии на кредитополучателите, таксите, комисионните и разноските, но и за последващи допълнителни споразумения и анекси, което противоречи на закона и добрите нрави; 3. Липсва съгласие за сключване на договора за ипотека от името на ищеца. Той е подписан от прокуристите В. К. и Д. Кимрянов, които според обявените договори за прокура в ТР и съгласно чл.22 ал.2 ТЗ, нямат право да се разпореждат и да обременяват с тежести недвижимите имоти, собственост на дружеството, освен ако не са специално упълномощени. Такова упълномощаване липсва. Към нотариалния акт са приложени два протокола на СД на ищцовото дружество. В първия е възложено на прокуристите О. Х. и Д. Кипрянов да извършат необходимите правни и фактически действия за учредяване на описаното обезпечение /120 000/123 908 кв.м. идеални части от имота със съответното към момента описание/, а съобразно втория протокол, овластени за изпълнението на решението на СД за учредяване на ипотеката върху имота /описан във вида, посочен в нотариалния акт – 120 000 кв.м. ид.части от ПИ с посочен идентификатор, целия с площ 123 363 кв.м./ са най-общо представляващите дружеството. Липсата на специално упълномощаване води до липса на съгласие, съответно до нищожност на сделката. Решението на СД не представлява нужното „специално пълномощно”, което трябва да е дадено във формата за действителност на самата сделка – т.е. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, в противен случай пълномощното е нищожно, поради липса на предписаната от закона форма. Нищожността на пълномощното /решението на СД/ влече след себе си и нищожност на ипотечния договор. Освен това, и в двете решения на СД на ищцовото дружество липсва воля за обезпечаване на „последващи допълнителни споразумения и анекси” към рамковия договор за ползване на кредитна линия.
Съставът на АС Бургас, въз основа на оплакванията в жалбата, е взел становище по допустимостта и по правилността на обжалваното първоинстанционно решение. По първия въпрос е посочено, че докладът на съда по чл. 374 ГПК е коректно извършен и в него фигурират всички въведени от ищеца основания за търсената нищожност. Такива, свързани с нотариалното удостоверяване по чл.576 ГПК, не са били предявени. Исковата претенция е правилно квалифицирана, а и въпросът по правната квалификация, при спазване на принципа на диспозитивното начало, е относим към правилността, а не към допустимостта на постановеното решение.
По същество съдът е приел, че не са налице специалните основания на чл.170 ЗЗД за нищожност на ипотечния договор, на които ищецът се позовава, с оглед яснотата, с която имотът, предмет на договора, е описан, както и предвид недвусмислената конкретизация на вземането, което се обезпечава, по основание и размер. В този смисъл са изложени подробни съображения и отделно от това е извършено препращане към мотивите на първата инстанция. Съдът се е позовал и на практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според която определеността на обезпеченото вземане и тъждеството на имота, които чл.170 ЗЗД изисква, като условие за действителност на учредената ипотека, не следва да се считат за нарушени само поради непосочване на границите на имота, предмет на ипотечното право, щом признаците, посредством които е извършена индивидуализацията му, са достатъчни за определяне пространствените предели на правото на собственост; и поради различен размер на обезпеченото вземане в договора за кредит и ипотечния договор, който в тази хипотеза има действие за по-малката сума /Р № 140/10.09.12 г. по т.д.№ 329/2010 г., ІІ ТО/.
За неоснователни са счетени и оплакванията за нищожност, поради сключване на сделката при липса на съгласие и неспазване на изискванията за форма /на упълномощаването/. Съдът е съобразил, че в случая се релевира сключване на договор от лице без представителна власт /прокуристи/, при липса на изрично упълномощаване в писмена форма с нотариална заверка в тяхна полза. Съдът се е позовал на установената съдебна практика, че договор, сключен без надлежна представителна власт, е висящо недействителен, като порокът се санира при потвърждаване на договора или се стабилизира при липсата на потвърждаване. Счел е, че с решенията на СД на ищцовото дружество от 09.10.2009 г. и 02.02.2010 г., приложени в нотариалното дело, е надлежно формирана воля на представлявания за извършване на сделката. Приел е, че липсва оформено специално пълномощно с нотариална заверка на подписите, каквото законът изисква, но впоследствие, на 15.03.2010 г. /10 дни след сключването на договора/ е извършено пълно потвърждаване на действията по учредяване на оспорената ипотека при условията по нотариалния акт от изпълнителния директор на дружеството, писмено, с нотариална заверка на подписа му. Следователно, липсва основание за нищожност на ипотечния договор поради липса на съгласие /валидно формирана воля/. Допълнително съдът е изложил и съображения, че в този случай сделката, която е търговска, макар и за нея да са предвидени специални формалности, не е изключена от приложното поле на чл.301 ТЗ и тя може да бъде мълчаливо потвърдена, ако от момента на вписването й, като действие по оповестяване и респективно узнаване за извършването й, учредителят на ипотеката не се противопостави изрично на сключването й.
Настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, с оглед указанията по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Като ирелевантни за спорния предмет и съответно за изхода на спора, с оглед обусловилата го правна воля на съда, се преценяват въпросите, свързани с нищожността на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Както е посочил въззивният съд, иск за нищожност на нотариален акт по смисъла на чл.576 ГПК не е предявяван, като освен това нарушението на чл.578 ал.4 ГПК, на което ищецът – сега касатор се позовава, не попада и сред изчерпателно изброените основания за нищожност на нотариалното удостоверяване. Диспозитивното начало в гражданския процес не дава основание исковата молба да бъде ценена извън вложения от ищеца смисъл, а когато той е неясен, нередовността й може да бъде поправена само от ищеца, в определен срок, по инициатива и указания на съда. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, в нея се твърди и обосновава единствено нищожност на договора за учредяване на ипотека и по този иск, с оглед заявените основания, съдът се е произнесъл.
Няма обуславящ изхода по конкретното дело характер и правният въпрос, дали чл.301 ТЗ е приложим за потвърждаване на действия и сделки, които изискват писмена форма и нотариална заверка. Макар въззивният съд да е дал своя отговор на този въпрос, с оглед спора между страните във въззивното производство, изрично е подчертал, че неоснователността на иска произтича от факта на извършеното изрично и в изискуемата утежнена форма потвърждаване на действията на прокуристите по сключване на ипотечния договор, което санира допуснатия при изповядването на сделката недостатък.
Въпросът, касаещ изискването по чл.170 ЗЗД за тъждеството на имота, когато в ипотечния акт не е посочено, дали се ипотекират реални или идеални части, също не отговаря на условията, които поставя чл.280 ал.1 ГПК. Такъв конкретен въпрос не е разглеждан от съда, с оглед преценката му, пряко основана на съдържанието на нотариалния акт, че предмет на договора са конкретно посочени идеални части от поземления имот.
Останалите въпроси от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, свързани с /не/валидността на учредяването на ипотека без надлежна представителна власт и възможността същото да бъде потвърдено след изповядването на сделката безспорно са включени в предмета на спора и са от значение за изхода на конкретното дело. По отношение на тях обаче не са осъществени факултативните изисквания на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК, които се релевират от касатора.
Във връзка с първия поставен въпрос /допустимо ли е да бъде потвърдено действие по учредяване на договорна ипотека в последващ момент, когато при изповядване на сделката представителите не са разполагали с представителна власт/; следва да се отбележи следното: Решение № 65/18.02.2011 г. по гр.д.№ 652/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО касае иск по чл.576 ГПК, какъвто не е разгледан по настоящото дело. Решение № 1052/09.12.2008 г. по гр.д.№ 4404/2007 г. на ВКС, ІІ ГО е постановено по стария съдопроизводствен ред и не представлява задължителна съдебна практика, а освен това е за хипотеза, при която не е било налице изрично потвърждаване на действията, извършени без представителна власт, преди предявяване на иска за тяхната недействителност. По тези съображения не може да се формира извод, че е налице противоречие между разрешения от въззивния съд по настоящото дело въпрос и въпросите в цитираните решения. Не са представени част от посочените решения по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, въз основа на които се иска допускане до касация по шестия формулиран въпрос, поради противоречива практика на съдилищата /относно налице ли е валидно волеизявление /съгласие/, когато при учредяването на договорна ипотека представителите не са имали представителна власт поради липса на пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието/. Други решения /напр. на САС/ са представени, но без данни, че са влезли в законна сила, поради което те не могат да бъдат съобразявани при дължимата в производството по чл.288 ГПК преценка на критериите за допускане на касационен контрол. Що се отнася до коментираното по-горе решение № 1052/09.12.2008 г. по гр.д.№ 4404/2007 г. на ВКС допълнително следва да се изтъкне, че по реда на чл.290 ГПК е създадена съдебна практика, споделяна изцяло от настоящия съдебен състав /решение № 49/29.03.2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО по гр.д.№ 363/2012 г./, според която извършените правни действия от лице без представителна власт не са абсолютно нищожни, а висящо недействителни и подлежат на потвърждаване, каквото безспорно и своевременно е осъществено в случая, и то във формата, изискуема за упълномощителната сделка. В този смисъл е и решение № 285/28.09.2011 г. по гр.д.№ 1033/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО. Това е и тезата, застъпена в обжалвания съдебен акт, поради което той не само не противоречи, а и е в съответствие със задължителната практика на ВКС.
В заключение, с оглед изложените съображения, обжалваното решение на Бургаския апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Липсват и основания за служебното му допускане до касация, поради вероятна недопустимост. Съобразно направеното искане на ответника по касационната жалба и представените по делото доказателства, в негова полза следва да бъдат присъдени сторените за защитата му пред ВКС съдебно-деловодни разноски в размер на 39 600 лв. – уговорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 106/27.11.2014 г. по в.т.д. № 261/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на У. Б. АД с ЕИК[ЕИК] сумата 39 600 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: