О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
Гр.С., 10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на горната дата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1930 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от касаторите Руска Р. И., М. А. А., Д. А. А., М. А. Д. и Д. А. Д., чрез процесуалния им пълномощник, за изменение на постановеното по делото определение № 288/10.05.2018 год. в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на ответника Н., т.к. размерът им е завишен и не съответства на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед общата цена на частично отхвърлените искове, предмет на касационната жалба. Моли се за намаляване на присъдените разноски до сумата от 10 260 лв.
Ответникът по молбата – Сдружение НАЦИОНАЛНО БЪРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ [населено място] в срока по чл.248 ал.2 ГПК изразява становище, че молбата е недопустима, евентуално – неоснователна, за което излага конкретни доводи.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирани лица и е процесуално допустима. Указанията на т.9 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с чл.80 ГПК са неприложими в случая, т.к. касаят процесуалната легитимация на страната, която иска присъждането на разноски и има право на такива.
Разгледана по същество, молбата, имплицитно съдържаща в себе си възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, се преценява като неоснователна. Присъденото в полза на ответника по касация адвокатско възнаграждение не надвишава минимално предвидения размер за една съдебна инстанция, съобразно правилата на чл.7 НМРАВ, като се има предвид обективното съединяване на самостоятелните искови претенции на петимата ищци, всяка с определен материален интерес. Надвишаване на този размер би имало в хипотезата на чл.9 ал.3 НМРАВ, на която молителите не се позовават. Независимо от това следва да се посочи, че фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция не обуславя извод за наличие на предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение до нормативния минимум. С оглед изложеното, молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Руска Р. И., М. А. А., Д. А. А., М. А. Д. и Д. А. Д. за изменение на определение № 288/10.05.2018 г. по т.д.№ 1930/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта относно разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: