О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
Гр. София, 28.08.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 1005/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], чрез пълномощника й адв. Д., срещу решение № 199/19.01.2017 г. по гр. д. № 4416/2016 г. по описа на САС, Четвърти състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 4219/25.05.2016 г., постановено по гр.д. № 3483/2014 г. по описа СГС, I-6 състав, за разликата над 64 000 лева до присъдените 80 000 лева, е отхвърлен предявеният от Д. Д. А. против ЗК „О. – Клон България” К. [населено място] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП от 23.08.2013 г. за посочената по-горе разлика, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане на сумата.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, като сочи касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оплакванията му са, че неправилно въззивният съд е приложил института на съпричиняването, уреден в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като е приел, че пострадалата Д. А. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, както и не се е съобразил с представената по делото присъда, в нарушение на чл. 300 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат присъдени още 16 000 лева над определения от САС размер на обезщетението, ведно със сторените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли решението в обжалваната част да бъде допуснато до касация по изрично формулирани правни въпроси, за които сочи наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Ответникът по касация ЗК „О. – Клон България” К., чрез процесуалния пълномощник – ю.к. С., с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване, поради липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел следното:
Д. Д. А. е предявила иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) против ЗК „О. – Клон България” К. за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. На посочената дата ищцата, която работела сезонно като берачка на диворастящи билки, гъби и плодове, заедно с други двайсетина работници, се качили в микробус „И. Турбо Д. 35С11”, с рег. ВН1698ВМ, като шофьорът Н. В. А. заключил задните врати на микробуса и потеглил към мястото, където трябвало да се берат шипки този ден. Водачът се движел с превишена и несъобразена скорост и около 6:45 ч. на път II-11 товарният автомобил, управляван от А., самокатастрофирал, вследствие на което на пътуващата в товарната част на микробуса Д. А. са причинени телесни увреждания – сериозни счупвания в областта на таза, както и счупени ребра.
Съдът е изложил аргументи, че не е обвързан по см. на чл. 300 от ГПК от представената присъда и останалите съдебни актове на НК на САС и ВКС, тъй като деянието, за което е осъден виновният водач Н. А., е за причинената по непредпазливост смърт на други две лица, а не за причинените на ищцата телесни увреди, поради което е изложил самостоятелни изводи за наличието на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Съдът е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, с оглед установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, като е взел предвид броя, вида и тежестта на причинените на ищцата телесни увреждания, продължителността на проведеното лечение, извършените операционни манипулации и възможността за възстановяване на здравето на ищцата, изпитваните от нея болки и неудобства от битов характер, както и че общото й състояние ограничава действията на ищцата в ежедневието й и намалява трудоспособността й в значителна степен, като изводите му са подкрепени с установените по делото факти. Съдът е съобразил възрастта на пострадалата – 40 годишна към датата на ПТП, икономическите условия в страната, стандарта на живот в държавата и лимитите на застрахователните покрития към същия момент. При определяне на окончателния размер на обезщетението и въз основа възражението на ответника съдът е приел, че пострадалата е съпричинила настъпването на вредоносния резултат, по следните съображения: Ищцата заедно с останалите пострадали лица е пътувала в товарната част на микробуса, която не е предназначена, нито оборудвана за превоз на пътници /без монтирани седалки и предпазни колани/, като така се е поставила напълно осъзнато в предвидим и очакван риск, по който начин е спомогнала за увеличаване размера на вредите. По отношение величината на този принос, съдът е съпоставил поведението на виновния водач с това на пострадалата, както и е съобразил заключението по назначената КСМАТЕ, поради което го е определил в рамките на 1/5. С оглед степента на съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд е редуцирал обезщетението с 16 000 лева.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, по следните съображения:
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т.3 касаторът твърди наличието на основания за касационно допускане по чл. 280, чл. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Допустимо ли е при разглеждане на един граждански иск за репариране на вреди от непозволено увреждане, по отношение на който деликт е налице влязла в сила присъда, разглеждащият делото граждански съд да не приложи нормата на чл. 300 от ГПК?; 2. Обвързан ли е гражданският съд с присъдата на наказателния съд, постановена по отношение на престъпление, от което е пострадало лице, което е упражнило правата си по чл. 343, ал. 2 от НК?; 3. Обвързан ли е гражданският съд от присъдата на наказателния съд по отношение на липсата/наличието на съпричиняване от страна на пострадалия от престъплението, което съпричиняване е залегнало в мотивите към присъдата?
Така формулираните въпроси не се преценяват като значими за изхода от спора по конкретното дело, т.к. не са обусловили решаващата правна воля на съда. От фактическа страна той е приел, че не е постановена присъда, чийто фактически състав да включва причиненото на ищцата телесно увреждане, за да може да се приложи нормата на чл.300 ГПК, и констатацията му съответства на фактите по делото.
Независимо от горното следва да се отбележи, че касаторът не е доказал и нито една от допълнителните предпоставки за достъп до касация, на които бланкетно се позовава.
С оглед горното, липсват кумулативно изискуемите общи и поне една от допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба за разглеждане по същество.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на второ отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 199 от 19.01.2017 г. по гр. д. № 4416/2016 г. по описа на САС, Четвърти състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] да заплати на ЗК „О. – Клон България” К. сумата от 200 лв. – съдебни разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: