О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 15, 02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 63 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е
І. по касационни жалби с вх. № 2179 /10.07.2012 г., подадени от Г. К. Ш., В. Т. Ш., Д. И. Т. и Директора на ДП – „Г. Д.”, [населено място] срещу въззивно решение № 170 /06.06.2012 г. по въззивно гражданско дело № 34 /2012 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставено в сила решение № 2806 /05.08.2011 г. по гр.д. № 909 /2006 г. на Районен съд – Гоце Делчев, допълнено с решение № 4180 /18.11.2011 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна А. К. Д. оспорва касационните жалби.
ІІ. по частна жалба от А. К. Д. с вх. № 2618 /21.08.2012 г. срещу определение от 31.07.2012 г. по делото по чл.192,ал.4 ГПК (отм.), с което въззивният съд е отхвърлил молбата му за допълване на въззивното решение в частта му за разноските.
Насрещните страни (касационни жалбоподатели) оспорват основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК: въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по следните съображения :
В случая са предявени, разгледани и уважени от двете инстанции по същество няколко обективно и субективно съединени иска с правно основание чл.109 ЗС за защита на правото на собственост върху ниви :
Иск на А. К. Д. срещу Д. И. Т. и М. А. Т. да преустановят действията, с които пречат на ищеца да упражнява правата си върху собствения му недвижим имот: нива с площ от 1.428 дка, съставляваща имот с пл.н. … дка, находяща се в местността „В. ч.”, в землището на [населено място], [община], както и да премахнат изградената в източната част на нивата постройка – фургон;
Иск на А. К. Д. срещу Г. К. Ш., В. Т. Ш. да преустановят действията, с които пречат на ищеца да упражнява правата си върху собствения му недвижим имот: нива с площ от 3.290 дка, съставляваща имот с пл.н. … дка, находяща се в местността „В. ч.”, в землището на [населено място], [община], както и да премахнат намиращата се в долната североизточна част на нивата недостроена масивна сграда с бетонна плоча;
Иск на А. К. Д. срещу други ответници, които не са подали касационни жалби.
ДП – „Г. Д.”, [населено място] е конституиран като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Исковете по чл.109 ЗС са оценяеми.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение по всеки един от исковете се преценява поотделно.
Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), съответна цената на разгледаните оценяеми искове по чл.109 ЗС, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост (върху) 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота; Данъчните оценки на двете ниви са за 39.50 лева (лист 8) и 17.10 лева (лист 9), което е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на иска.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
Съгласно чл.274,ал.4 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, поради което частната жалба на А. К. Д. следва да бъде върната.
С оглед връщането на касационните жалби искането на А. К. Д. за осъждане на касационните жалбоподатели Ш. и Т. присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е основателно – той е защитаван от адвокат и е доказал уговарянето и заплащането на 300 лева за процесуално представителство, възнагражденията не са разграничени, съдът приема, че следва да ги присъди поравно – по 150 лева.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационните жалби с вх. № 2179 /10.07.2012 г., подадени от Г. К. Ш., В. Т. Ш., Д. И. Т. и Директора на ДП – „Г. Д.”, [населено място] срещу въззивно решение № 170 /06.06.2012 г. по въззивно гражданско дело № 34 /2012 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Осъжда Г. К. Ш. и В. Т. Ш. да заплатят на А. К. Д. сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната им жалба.
Осъжда Д. И. Т. да заплати на А. К. Д. сумата 150 (сто и петдесет) лева,, представляваща адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната му жалба..
ВРЪЩА частна жалба от А. К. Д. с вх. № 2618 /21.08.2012 г. срещу определение от 31.07.2012 г. по чл.192,ал.4 ГПК (отм.) по въззивно гражданско дело № 34 /2012 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2