О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
Гр.София, 19.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2171/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. АД [населено място], Република Гърция, чрез клона си А. БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ [населено място], подадена от процесуалния му пълномощник адв. Н., срещу решение № 58/06.03.2015 г. по т.д.№ 742/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 862/25.09.2014 г. по т.д.№ 665/2014 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу О. 96 Е. [населено място] /в несъстоятелност/ с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, за установяване привилегия на ищеца в качеството му на кредитор по сключен между страните договор за поръчителство, инкорпориран в т.7.3 от Договор за кредит № 72-42/2007 г. от 11.12.2007 г., произтичаща от възмездния характер на договора за поръчителство и обуславяща поредност на удовлетворяване на вземанията по чл.722 ТЗ, както следва: за сумата 799 510.77 лв. – по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ и за сумата 3 585.66 лв. по чл.722 ал.1 т.9 ТЗ.
Касаторът излага доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Безвъзмездна сделка ли е договорът за поръчителство; 2. Специфична само за производството по несъстоятелност ли е безвъзмездността по смисъла на чл.616 ал.2 т.3 ТЗ. Твърди, че обжалваното решение е изцяло обусловено от отговорите на посочените материално-правни въпроси, а допълнителните предпоставки за достъп до касация са тези по на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, съответно обосновани.
Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че ищецът – настоящ касатор е предоставил на Д. А. Н. кредит в размер на 275 400 евро по договор № 72-42/2007 г. от 11.12.2007 г., обезпечен с ипотеки върху имотите, посочени в чл.7.1 и 7.2 от договора, и с поръчителство на О. 96 Е. – чл.7.3 от договора. Поради неплащане на дължимите вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем и банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като съществуването на вземанията е установено по реда на чл.422 ал.1 ГПК с влязло в сила решение по т.д.№ 1897/2012 г. по описа на В.. Вземанията са предявени, приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността на О. 96 Е., като от тях 799 510.77 лв. са възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а 3 585.66 лв. – след тази дата. С оглед уважено възражение на длъжника, предявено по реда на чл.690 ТЗ, предмет на т.д.№ 2367/2013 г. на В., списъкът на предявените и приети вземания е коригиран, като от такива по чл.722 ал.1 т.8 и 9 ТЗ, същите са попаднали в реда по т.11 и в този окончателен вид съдът по несъстоятелността е одобрил списъка по чл.685 ал.1 ТЗ /определение № 1229/26.03.2014 г. по т.д.№ 60/2012 г. на В./.
От правна страна съдът е посочил, че основният спорен въпрос е дали договорът за поръчителство е възмезден или безвъзмезден, като при формиране на изводите по него следва изцяло да се изходи от наведените от ищеца основания, доколкото преценката по този въпрос е винаги конкретна.
С оглед горното съдът е приел, че извод за възмездност на договора за поръчителство не следва от клаузите в договора за кредит, според които предоставените на банката обезпечения са условие за усвояване на сумата по кредита, нито че в случая е приложимо разрешението по чл.290 ГПК, дадено с решение № 97/30.05.13 г. по гр.д.№ 442/2012 г. на ВКС, ІV ГО, касаещо друга хипотеза и в различно от несъстоятелността производство. Изискването за обезпечаване на договора за кредит не предпоставя възмезден характер на обезпечителната сделка, т.к. по последната липсва насрещна престация. Възможността на чл.146 ЗЗД поръчителят да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако погаси дълга, не е равносилна на уговорка за насрещна престация. Освен това съдът е споделил становището, че след като кредиторът е предпочел да се конкурира в производство по несъстоятелност на поръчителя, има сериозни основания, че основният длъжник едва ли е платежоспособен и при евентуално упражняване на регресни права не е сигурно връщането на изплатения дълг в масата на несъстоятелността.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. намира, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
Вторият правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се преценява като обуславящ решаващата воля на съда, довела до конкретния извод за неоснователност на иска, поради което спрямо него отсъства общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК – да е от значение за изхода по спора. Първият въпрос е относим към правната воля на съда, но не по принцип /в смисъла, в който е зададен/, а единствено с оглед конкретните обстоятелства по делото. По него не се установява и допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, изразяваща се в противоречие с решение № 97 от 30.05.2013 г. по гр.д.№ 442/2012 г. на ВКС, ІV ГО. Решението е по иск с правно основание чл.135 ЗЗД и атакуваната сделка е била договорна ипотека, поради което е бил поставен въпросът за нейния възмезден или безвъзмезден характер, като съдът е приел, че еднозначен отговор не може да бъде даден за всички случаи. Разгледана е хипотезата, при която договорът за ипотека може да бъде сключен като възмезден, когато страните изрично са уговорили срещу учредяването на ипотеката ипотекарният кредитор да заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник /когато ипотеката обезпечава чуждо задължение/. Или пък, когато се касае за обезпечаване на личен на ипотекарния длъжник дълг, възмездността може да се изрази в отстъпки по дълга с финансово-икономическо изражение, или в наличието на данни, че главният договор между страните не би бил сключен без договора за ипотека. При наличие на такава взаимовръзка и обусловеност, тя не може да не се вземе предвид при тълкуване на понятието „възмездност”.
Основателно би могло да се приеме, че горното разрешение в първата си част е съответно приложимо по аналогия към поръчителството като вид обезпечителна сделка. Доколкото обаче доводите в случая се черпят от неговата втора част /относима към обезпечаването на собствен дълг/, то не може да намери приложение по настоящото дело, в което поръчителят – ответник в производството по чл.694 ТЗ е естествено лице, различно от кредитополучателя. Предвид изложеното не се установяват и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на които касаторът се позовава /поддържани с оглед факта, че решението по чл.290 ГПК не е по идентичен, а по сходен казус/. При липса на уговорена между страните по делото насрещна престация /възнаграждение, др./ по обезпечителната сделка, в какъвто смисъл са както изложените от въззивния съд мотиви, така и мотивите в цитираното по-горе решение на ВКС, не са налице предпоставки за различен отговор на поставения въпрос относно характера на договора за поръчителство като възмезден или безвъзмезден в светлината на неговото значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 58 от 06.03.2015 г. по т.д.№ 742/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: