Решение №395 от 12.11.2019 по нак. дело №584/584 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 395
София, 12.11.2019 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3996 по описа за 2019 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. Г., чрез адв. В. Н. от АК – София, срещу въззивно решение № 1934/15.03.2019 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 14623/2018 г.
Съставът на Върховния касационен съд при служебната проверка установи следното:
По предявените искове, първостепенният Софийски районен съд признава за установено, че търговското дружество – ответник дължи 2979 лв. – обезщетение за неточно изпълнение по договор за строителство, който е сключен във връзка с договор за учредяване на право на строеж от 17.08.2005 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 19.03.2010 г. до окончателнотото издължаване. Отхвърлил е иска за разликата над 2979 лв. до претендираните 12 000 лв. Осъдил ответника да заплати 543,66 лв. разноски по делото и 307,76 лв. разноски по заповедното производство, а ищеца да заплати на ответника 1602,28 лв. съдебноделоводни разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Във въззивното решение е записано, че ищецът обжалва решението на РС само в отхвърлителната част и то, частично. Диспозитивът на въззивния акт е: „потвърждава решението“, т.е. изцяло – и в частта, с която искът е частично уважен и в частта, с която е отхвърлен. В мотивите е посочено още, че „обжалваемият интерес“ във въззивна инстанция е 5020 лв., което би значило, че жалбата е срещу първостепенното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2979 лв. (в полза на въззивника) до 7 999 лв. Не е ясно така ли е приел съдът или предметът на въззивното производство е друг – за отхвърления иск в частта над 2979 лв. до 5020 лв.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че делото следва да се върне на въззивния състав, който да прецени има ли допусната ЯФГ – противоречие в диспозитив и мотиви, съответно дали има нужда от тълкуване по какъв предмет се е произнесъл с въззивното решение; цялото решение ли е потвърдил или отделни негови части – кои конкретно.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА делото на въззивния съд за преценка дали е допуснал очевидна фактическа грешка или неяснота, отстранима чрез тълкуване и съответно предприемане на действия по чл. 247 или 251 ГПК.
След произнасяне, делото да се изпрати на Върховния касационен съд за продължаване на процесуалните действия по касационната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top