4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№408
София21.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 10/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М. от [населено място], действаща като ЕТ с фирма”М. М. – Малчела”, срещу решение от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 101/2010 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решението на Районен съд – Дупница, постановено на 11.12.2009 г. по гр.д.№ 1775/2008 г. в частта, с която по отношение на [фирма] е признато за установено, че съществува вземане на [фирма], за което е издадена заповед № 703/25.07.2008 г. по гр.д.№ 1097/2008 г. на Районен съд – Дупница за следните суми: 1 185.68 лв., представляваща главница за използвана и неплатена електрическа енергия за периода от 01.09.2007 г. до 31.03.2008 г. и 94.96 лв., представляваща законна лихва за забава.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради недопустимост на първоначално предявения осъдителен иск и недопустимото му изменение във въззивното производство от осъдителен в установителен и то под формата на поправка на исковата молба. Поддържат се и доводи и за неправилност на съдебния акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото или отмяната му и отхвърляне на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими процесуалноправни въпроси: допустим ли е осъдителен иск от заявителя по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, при подадено възражение от длъжника; допустимо ли е във въззивното производство отстраняване на нередовност на исковата молба, при което се променя предмета на търсената защита – преминаване от осъдителен към установителен иск; имат ли доказателствена сила частните свидетелствуващи документи, ако с тях издателят удостоверява изгодни за себе си факти; каква е доказателствената сила на заключението на вещото лице относно вписванията в счетоводните книги, представени като доказателство от страната, която ги е водила, когато по делото не е установено дали те са водени редовно, какъв е критерият за преценка на редовността и чия е доказателствената тежест за установяването на тяхната редовност. Относно допустимостта на иска жалбоподателката се позовава на приложени по делото определения на ВКС, Търговска колегия, както и на т.9 от ТРОСГК № 1/17.07.2001 г. на ВКС, а по останалите въпроси – на Решение № 1556/28.11.1984 г. по гр.д.№ 977/84 г-., ІV г.о. ВКС и Решение № 413/16.08.2005 г. по т.д.№ 964/2004 г. , ТК на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалните си пълномощници, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е приел за доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, според които ищцовото дружество продава ел.енергия на ответницата, като потребител. Позозававайки се на неоспорените писмени доказателства/фактури и извлечение от сметка по партидата на ЕТ/, както и на констатациите и неоспореното заключение на икономическата експертиза и след отчитане на извършените плащания за исковия период, въззивният съд е обосновал своя извод за дължимост на сумата 1 185.68 лв. – за доставена на потребителя и отчетена, но незаплатена използвана ел.енергия за периода от 01.09.2007 г. до 31.03.2008 г., както и за дължимост на обезщетение за забава в размер на 94.96 лв. В посочените размери е уважен и предявеният от [фирма] установителен иск по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Неоснователни са доводите за вероятна недопустимост на обжалваното решение, тъй като липсват данни съдът да се е произнесъл по недопустим иск. Констатираната нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума, е била отстранена във въззивното производство, което е в рамките на правомощията на въззивния съд, като съд по съществото на спора. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – така, напр. Решение № 158 от 13.10.2010 г. по т.д.№ 1086/2009 г., ІІ т.о., Решение № 27 от 08.03.2010 г. по т.д.№ 521/2009 г., І т.о., Решение № 194 от 26.11.2010 г. по т.д.№ 80/2010 г. и др., които са служебно известни на настоящия състав, а от друга страна са и надлежно публикувани. В посочените решения е прието, че след като в обстоятелствената част на исковата молба са изложени данни за успешно проведено заповедно производство и надлежно подадено възражение от страна на длъжника, то искът следва да е установителен/ чл.422 ГПК/. След като към момента на предявяване на иска е налице изпълнително основание за вземанията на ищеца – кредитор, макар и изпълнителната сила на заповедта да е блокирана в резултат на писменото възражение срещу нея, предявяването на осъдителен иск за същите вземания е недопустим. Прието е също така, че несъответствието между обстоятелствената част и петитума следва да се отстрани от въззивния съд, чрез провеждане на производство по чл.129 ГПК за отстраняване нередовността на исковата молба, както е процедирал и въззивният съд по настоящото дело.
Поставеният с жалбата процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на изменение на вида на търсената защита, не е релевантен, тъй като в случая не е предприето такова процесуално действие от ищеца, а се касае до изпълнение на надлежно дадени от въззивния съд указания за отстраняване нередовност на исковата молба.
Останалите процесуалноправни въпроси, макар и да се съдържат в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са пряко свързани с твърдяната в жалбата неправилност на обжалваното решение. Всъщност, преценката на събрания по делото и неоспорен доказателствен материал – първични счетоводни документи, счетоводни записвания по партидата на ЕТ –касатор, както и на експертното заключение, е в рамките на решаващата правораздавателна компетентност на въззивния съд. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, а законосъобразността на обжалвания съдебен акт не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК, а само в случай, че бъде допуснато касационно разглеждане на делото. Следователно, въпросите, свързани с твърдяната в жалбата неправилност на преценката на доказателствата, доказателствената сила на фактурите и предпоставките за кредитиране заключението на вещото лице, не обуславят наличието на основната предпоставка за достъп до касация по ал.1 на чл.280 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 101/2010 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: