3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№451
София01.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 89/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. С. Ч., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 453 от 02.11.2010 г. по в.гр.д.№ 706/2010 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 78 от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 549/2010 г. на Районен съд – Добрич за отхвърляне на предявения срещу Н. П. С. иск за установяване, че [фирма] не дължи на ответника сумите по изп.д.№ 200988110400685 по описа на ЧСИ с рег.№ 811 Н.Ж., в размер на 3 904 лв. – главница по изпълнителен лист, издаден по т.д.№ 108/2007 г. на Д., 37 лв. присъдени разноски; 456.41 лв. такса по ТТРЗЧСИ и 500 лв. – други разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за противоречие на решението на чл.429, ал.1 ГПК, тъй като ответникът не е правоприемник на взискателя поради това, че вземането е прехвърлено на ответника преди образуването на изпълнителното дело. С оглед на конкретните данни по делото, се поддържа, че ответникът С. няма изпълнителен титул срещу касатора, не е правоприемник на страна във висящ изпълнителен процес и [фирма] не дължи на това лице сумите по образуваното изп.дело.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за делото процесуалноправни въпроси: „ допустимо и законосъобразно ли е изпълнителното производство да се образува от лице без изпълнителен лист и по-конкретно – от цесионер въз основа на договора за цесия и изпълнителен лист в полза на цедента”? По подробно изложени в изложението правни съображения се иска допускане на обжалването на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Н. П. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по предявения установителен иск с правно основание чл.124, вр. чл.439 ГПК за недължимост на посочените по-горе суми, въззивният съд е приел, че от правилото за определяне на активната и пасивна легитимация от изпълнителния лист, съществуват изключения – при прехвърляне на изпълняемото право, което може да стане както в хода на изпълнителното производство, така и преди то да е започнало. Направен е извод, че по силата на валиден договор за цесия е налице приемство в изпълнителния лист – промяна на лицето, което е носител на материалното право. Вземането, за което е издаден изпълнителния лист в полза на [фирма], [населено място], със сключване на договора за цесия е преминало от предишния кредитор/цедента/ върху новия кредитор/цесионера/ и от момента на съобщаването на длъжника за прехвърлянето, за последния възниква и задължението да престира на новия кредитор. Прието е, че след като прехвърлянето е осъществено след издаването на изпълнителния лист, активно легитимиран като взискател, без да фигурира в изпълнителния лист като кредитор, ще бъде именно цесионера.
Настоящият съдебен състав намира, че не e налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По формулираните от касатора процесуалноправни въпроси, следва да се приеме, че е осъществена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид съобразителната част към обжалвания съдебен акт е безспорно, че тези въпроси са от значение за изхода на делото. Не може обаче да се приеме за доказана допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, допускането до касация на това основание е обусловено от наличието на разрешен от въззивната инстанция правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – когато по този въпрос липсва съдебна практика и се касае за неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване, или когато се налага промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от нейното осъвременяване.
По въпросите, свързани с настъпило частно правоприемство в резултат на прехвърляне на притезанието след издаването на изпълнителен лист и наличието на активна легитимация на частния правоприемник като взискател, след доказване на цесията, липсва спор както в практиката, така и в правната доктрина. Макар и да няма задължителна съдебна практика по законодателно уредените хипотези, при които взискател в изпълнителното производство може да бъде и лице, нефигуриращо в изпълнителния лист като кредитор, нормата на чл.429, ал.1, пр.2 ГПК, аналогична на чл.326, ал.1 ГПК/отм./, е напълно ясна и не поражда никакви съмнения при приложението й. Касае се за законово предвидени хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния процес. Възникналата, след влизане в сила на решението по т.д.№ 108/2007 г. на Окръжен съд – Добрич, изпълнителна сила на решението се разпростира и спрямо правоприемниците на страните/ по арг. от чл.429, ал.1 ГПК/. При определяне на субективните предели на изпълнителния лист и разпростирането на изпълнителната сила на решението спрямо частните правоприемници на взискателя, законодателят е отчел зависимостта на изпълнителната сила от силата на пресъдено нещо и съответно субективните предели на силата на пресъдено нещо/чл.298, ал.2 ГПК/ на решението, с което е потвърдено съществуването на съответното притезание. Поради недоказаност на твърденията за наличие на допълнителното изискване за достъп до касация , както и с оглед на обстоятелството, че „точното приложение на закона” и „развитието на правото” по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК формират общо правно основание, съгласно т.4 от цитираното тълкувателно решение, искането за допускане касационно разглеждане на делото е неоснователно.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 453 от 02.11.2010 г. по в.гр.д.№ 706/2010 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: