2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№636
С..10.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 132/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: Г. М. С. и К. Г. К., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 765 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 841/2010 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 60 от 08.06.2010 г. по т.д.№ 136/2009 г. на Окръжен съд – Стара Загора за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място] искове по чл.537 ГПК – за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на търговското дружество.
В жалбата са инвокирани доводи за неправилност на решението по чл.281 ГПК и по изложените в нея съображения се иска отмяна на решението и произнасяне по реда на чл.290 и сл. ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът се позовава на задължителна съдебна практика относно сроковете и реда за тълкуване и допълване на решението.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба на Г. М. С. е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Подадената от К. Г. К. касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като той не е упражнил правото си да подаде въззивна жалба срещу отхвърлителното първоинстанционно решение по предявения от него установителен иск – за признаване за установено, че с решение № 3701/21.12.2006 г. по ф.д.№ 697/1998 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно, че К. К. е съдружник в [фирма] и същото е отразено в издадено по реда на § 4, ал.2 ПЗР на ЗТР удостоверение. Следователно, на основание чл.296, т.2, предл.1 ГПК, решението на първата инстанция по този иск е влязло в сила. Това е отчетено и от въззивния съд, който правилно се е произнесъл само в очертания обем, съобразно въззивната жалба на Г. С..
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – П. е приел за недоказано твърдението, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответното дружество, а именно, че Г. С. е един от представляващите дружеството и негов управител. От фактическа страна е отчетено, че ищецът е бил съдружник и управител на ответното дружество [фирма], като след прехвърляне на притежаваните от него дружествени дялове, участието му като съдружник е било прекратено и надлежно вписано в търговския регистър с решение № 2296/ 05.09.2006 г. Съобразено е, че регистърният съд е допуснал поправка на това решение с постановеното решение № 2531 от 13.07.2007 г. относно представителството на дружеството. Вписал е за представляващи управителите Т. К. П. и Г. М. С., заедно и поотделно, предвид липсата на надлежно решение на ОС на съдружниците за промяна в управлението на дружеството. Направен е извод, че след като прехвърлянето на притежаваните от С. дружествени дялове не е довело до загубване качеството му на управител и представляващ дружеството, каквато възможност се допуска и от чл.38 от дружествения договор, то не е налице вписване на невалидно възникнало обстоятелство.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси, които са от значение за формиране решаващата воля на съда. Това само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Посочването на такива въпроси, в рамките на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките при селекция на касационните жалби. Извън правомощията на касационния съд е да формулира или да извежда материалноправен и/или процесуалноправен въпрос в зависимост от поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване. Допустимо е единствено да се прецизира или квалифицира значимия за изхода на спора правен въпрос, в какъвто смисъл са задължителните разяснения по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното, като недоказани следва да се преценят поддържаните от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въпросите, свързани с реда и сроковете за допълване и тълкуване на решенията, са неотносими към настоящия правен спор. Решението на регистърния съд по приложеното ф.дело е постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ и с него е поправена допусната в предходното решение очевидна фактическа грешка относно представителството на ответното дружество, като вместо вписаното, „че дружеството ще се представлява и управлява от Т. К. П. и П. И. М., заедно и поотделно” е вписано следното представителство: „дружеството ще се представлява и управлява от Т. К. П. и Г. М. С., заедно и поотделно”. В случая, предмет на предявения иск е установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.498 ГПК/отм/. Що се касае до поставените от касатора въпроси, свързани с инициирането на производството по отстраняване на допусната от регистърния съд очевидна фактическа грешка и реда за постановяване на цитираното решение, то те са извън предмета на делото.
Отделно от изложеното по-горе, при постановяване на решението въззивният съд е съобразил указанията, дадени в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и не са налице предпоставките на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за промяна на задължителната за съдилищата практика.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 765 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 841/2010 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: