Определение по т.д. №570/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№746
гр. София, 23.11.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №570/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение №291от 04.11.2010 г.на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. №462/2010 г., с което е потвърдено решението на РС- Димитровград от 23.04.2010 г. по гр.д. №913/2010 г. за отхвърляне на иска на касатора-превозвач по договор за международен автомобилен превоз на товари срещу [фирма] –гр.Д.-изпращач на товара за заплащане на сумата от 13 000 лева – обезщетение за разноските, които първият е понесъл под формата на глоби, наложени му, поради недостатъци на опаковката на товара. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи тези по чл.280 ал.1т.1 , т.2, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че между страните не се доказва, че е налице сключен договор за международен автомобилен превоз на 1000 кг амониев нитрат от България за Х. , удостоверен с издадената CMR-товарителница, в която ответникът [фирма] не фигурира като изпращач на товара. Напротив, както в заявката за превоз така и в самата товарителница като такъв е вписан трето за спора лице [фирма]. На второ място, на базата на събраните и обсъдени гласни и писмени доказателства същият приема , че не се установява по категоричен начин наличието на конкретно противоправно и виновно поведение от страна на [фирма], дори и да беше доказано качеството му на товародател, което поведение да е причинило повреда на опаковката на част от товара и в следствие от това: изтичане на товара-амониев нитрат. Не се установява и вина на изпращача на товара за претоварването на камиона на превозвача, заради което на ответника като превозвач и водача на товарното МПС са наложени съответните глоби, които се претендират като разноски произтичащи от недостатъци на опаковките на товара, т.е. в хипотезата на чл.66 от ЗАвт.Пр. Ето защо като е приел за недоказани твърдяните в самата искова молба факти, евентуално пораждащи отговорността на ответника-товародател спрямо ищеца-превозвач, съдът е счел иска за недоказан по основание.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи правни въпроси от значение за изхода на спора, а навежда оплаквания за допуснати процесулни нарушения: неспазване от страна на съда на процесуалните му задължения по чл.235 ал.2 ГПК-да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и по чл.236 ал.2 ГПК-да извърщи преценка на доказателствата и фактическите констатации и да обоснове своите изводи, както и материална незаконосъобразност и необоснованост на изводите на решаващия съд, относно липсата на качеството изпращач на товара на ответника, с оглед консесуалната природа на договора за превоз.Сочи и прилага копия от съдебни решения на съдилищата, арбитражни решения и практика на ВАС.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос у съпоставени с изложените оплакванията от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последните се отнасят към правилността на обжалваното решение , т.е. същите биха могли да бъдат основания за отмяна на решението, съгласно чл.281 т.3 от ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, но не представляват конкретни правни въпроси, които да могат да се подложаят на дискреция по допълнителните критерии за допускане до касация, които законодателят е визирал в т.т.1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. В цитираното вече ТР, ОСГТК на ВКС изрично се запретява игнорирането на диспозитивното начало в процеса чрез извличането и формулирането от съда вместо от самия касатор на конкретните правни въпроси обуславящи изхода на спора.
От изложеното следва, че липсва първата предпоставка за допускане до касационно обжалване,а именно:наличието на формулиран от касатора правен въпрос от значение за конкретния спор , който да се подложи на преценка от съда по допълнителните критерии в точки 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело/ така т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г./.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №291от 04.11.2010 г.на Хасковскиокръжен съд по в.гр.д. №462/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.