3
Ч.т.д.№727/10 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
гр. София, 29.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 727 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на Д. М. Ф. от гр. Р. срещу определение №435 от 23.06.2010г. по ч. т дело № 366/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 70 от 19.03.2010 г. по в. гр.д. № 141/2010 г. на П. окръжен съд, с което е отменено определение на Районен съд-Р. за допускане обезпечение на иска на жалбоподателя срещу „Н.” гр. Р. и молбата на същия по чл.389 от ГПК е отхвърлена.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на ВКС, ТК, ІІ ро отд. е приел, че определението на въззивния съд не е от категорията на подлежащите на касационно обжалване в противоречие с разпоредбата на чл.274 ал.3 , т.2 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение, допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определение за допускане на обезпечение.
В писмения отговор на частната жалба ответникът по нея счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че определението на въззивния съд постановено по обжалване на допуснато обезпечение по чл.390 от ГПК не подлежи на касационно обжалване, доколкото не попада в категорията определения , за които чл.274 ал.3 ГПК изрично предвижда такова. Позовавава се на постоянната практика на ВКС, с което е прието, че определенията на съдилищата по молби за обезпечение на искове подлежат на двуинстанционно разглеждане.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В тази насока е изричната задължителна практика на ВКС: ТР №1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010, която постановява, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване, доколкото не отговоря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с оглед привременния характер на обезпечителната мярка и нейния непреграждащ развитието на процеса ефект.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС , с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения подлежащи на касационно обжалване е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №435 от 23.06.2010г. по ч. т дело № 366/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 70 от 19.03.2010 г. по в. гр.д. № 141/2010 г. на П. окръжен съд, с което е отменено определение на Районен съд-Р. за допускане обезпечение на иска на жалбоподателя срещу „Н.” гр. Р. и молбата на същия по чл.389 от ГПК е отхвърлена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.