2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№37
София.25.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 682/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК”Н.”,[населено място], представлявана от председателя й А. И. Г., срещу решение № 459 от 31.03.2010 г. по в.гр.д. № 3372/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 411 от 12.11.2009 г. по гр.д.№ 1359/2008 г. на Районен съд – Асеновград, трети състав, в частта за уважаване на исковете срещу [фирма] за заплащане на сумата 2 880 лв., съставляваща неплатен наем за периода от 01.10.2004 г. до 31.05.2005 г. и за заплащане на сумата 720 лв., представляваща неустойка по договор за наем от 30.05.2000 г., тези искове са отхвърлени като погасени по давност, с присъждане на разноски в полза на ответника в размер на 725.24 лв.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и по съображения в жалбата иска отмяна на въззивното решение.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по значим за делото процесуалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.133 ГПК и по-конкретно с възможността да се релевира възражение за погасителна давност след изтичане на едномесечния преклузивен срок за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. Според касатора, произнасянето по този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, предвид новоприетия процесуален закон и липсата на практика на ВКС по приложение на новите институти на ГПК.
Ответникът по касация – [фирма],[населено място], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното въззивно решение, Окръжен съд – Пловдив е възприел за установено съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните за исковия период за посочените в договорите за наем обекти – транжорна работилница и хладилна камера и липсата на доказателства за плащане на договорената наемна цена. Като допустимо е преценено направеното в първото по делото заседание възражение на ответника за изтекла погасителна давност. В тази насока въззивният съдебен състав е счел за неправилно застъпеното от първостепенния съд становище за преклудиране възможността на ответника за позоваване на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, след изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК. Приемайки, че възражението е и основателно, с оглед приложимостта на тригодишния давностен срок по чл.111 ЗЗД, решаващият състав е отхвърлил исковите претенции за неплатени наемни цени и мораторна неустойка, като погасени по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с приложимостта на чл.133 ГПК по отношение възражението за давност, безспорно е значим за изхода на делото, като е налице и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Действително, към момента на депозиране на касационната жалба, не е съществувала практика на ВКС по поставения правен въпрос, но предвид вече постановеното решение № 111 от 08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., попадащо в обхвата на задължителната съдебна практика, съгласно т.2 от ТРОСГТК № 1/19.02.2010 г., в отклонение от което е обжалваното решение, искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 459 от 31.03.2010 г. по в.гр.д. № 3372/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора – ПК”Н.”,[населено място], да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 72/седемдесет и два/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: