Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София., 20.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5049 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Д. и К. Ж. Д. срещу въззивно решение № 775 от 12.04.2013 г. по възз. гр.д. № 559 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 4471 от 08.11.2012 г. по гр.д. № 1866 /2010 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. К. Д. и К. Ж. Д. срещу Ж. Н. В., С. Н. Б., М. Н. К. и К. Н. Х. искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част от 1 000 кв.м. от земеделски ПИ, индивидуализиран в решението, на основание наследяване и трансформиране на право на ползване по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а в условие на евентуалност – на изтекла в тяхна полза придобивна давност за посочен срок чрез упражняване на добросъвестно владение върху имота.
Насрещните страни не са подали писмен отговор.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима :
У. иск за собственост е оценяем и цената му се определя от закона : съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК тя съответства на данъчната оценка на недвижимия имот, а ако няма такава – на пазарната цена на имота. В случая предмет на спора е правото на собственост върху реална част от 1 000 кв.м. от земеделски имот, следователно цената на иска е в размер на данъчната и оценка.
В първоинстанционното производство е представено удостоверение за данъчната оценка на процесната реална част (л.32) в размер на 2 280 лева, това е цената на установителния иск за собственост, тя е по-ниска от 5 000 лева – стойността определена в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК като критерий за допустимост на касационно обжалване.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационна жалба на Н. К. Д. и К. Ж. Д. срещу въззивно решение № 775 от 12.04.2013 г. по възз. гр.д. № 559 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.