3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№832
София 12.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 452/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1657 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1816/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1124 от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 2504/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав за уважаване на предявените от Й. Б. Г. и О. Д. Г. искове с правно основание чл.226 КЗ за сумите от по 85 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Б. Г., настъпила вследствие на ПТП на 18.10.2008 г.
По делото е постъпила и насрещна касационна жалба от Й. Б. Г. и О. Д. Г. срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение за разликата над 85 000 лв. до 100 000 лева, за всеки един от ищците, исковете за неимуществени вреди в тези части са отхвърлени.
В касационните жалби се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение в съответните обжалвани части, поради нарушение на материалния закон.
К. ЗД [фирма] поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, свързан с критериите за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, като се позована на ППВС № 4/1968 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към насрещната касационна жалба също се поддържа, че размерът на обезщетението не е съобразен с критериите по ППВС № 4/1968 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, след преценка на релевантните за спора факти, е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, предвид валидната застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на увреждащия автомобил, собственост на О. Малюк, управляван от М. Малюк, както и наличието на причинно-следствена връзка между виновното поведение на делинквента и настъпилите за ищците вреди, установени и с влязла в сила присъда по нохд № 477/2010 г. на СГС. След съобразяване с въведените в ППВС № 4/1068 г. общи критерии, приложими при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и конкретна преценка на доказателствения материал по делото във връзка с понесените от ищците болки и страдания от внезапната загуба на техния наследодател, решаващият състав е направил извод, че сумата от по 85 000 лв. би съставлявала справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касатора [фирма] материалноправен въпрос, безспорно е значим за изхода на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето на решаващия съдебен състав по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е обусловено от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, а правилността на тази преценка може да се разглежда само по реда на чл.290 и сл. ГПК. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на дадените с ППВС № 4/1968 г. указания за общите критерии при приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В случая липсват данни за отклонение от постановките на задължителната за съдилищата практика, поради което не би могло да се счете за доказана поддържаната допълнителна предпоставка за достъп до касация.
Предвид недопускането на касационен контрол по първоначалната жалба, насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационната жалба на ЗД [фирма] на решение № 1657 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1816/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба, подадена от Й. Б. Г. и О. Д. Г., двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: