4
Р Е Ш Е Н И Е
N 39
С.,27.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретар Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова
т.дело N 1135/2011 година
Производството е по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по молба на З. Г. В. от [населено място], действаща като ЕТ с фирма „Любна – З. В.”, чрез процесуалния й пълномощник, за отмяна на следните влезли в сила решения: 1. решение на Варненския районен съд, 11 състав, постановено на 09.06.2000 г. по гр.д.№ 2129/1999 г., с което молителката е осъдена да освободи и предаде на [фирма], [населено място]/ сега [фирма], [населено място]/, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, недвижим имот – складово помещение, находящо се в източен складов блок на парцел ІV от кв.337 по плана на [населено място], с площ 158.12 кв.м., както и да заплати на дружеството сумата 5 320 лв. – неплатена наемна цена за периода от м.02. до м.08.1999 г. и сумата 5 464.40 лв. – мораторна неустойка, дължими по договор за наем от 01.07.2007 г., ведно със законната лихва от 18.11.1999 г. и разноски по делото и 2. решение на Варненския апелативен съд от 06.01.2005 г. по гр.д.№ 158/2004 г., потвърдено с решение № 37 от 25.05.2006 г. по т.д.№ 244/2005 г. на ВКС, ТК, І т.о., с което [фирма] е осъдена да заплати на същото дружество сумата 37 260 лв. – обезщетение за ползване на складово помещение, ведно със законната лихва от 01.03.2004 г., както и съдебни разноски.
Молителката, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че е налице основание за отмяна на посочените решения, тъй като с влязло в сила на 15.12.2010 г. решение № І-47-146 от 20.10.2010 г. по гр.д.№ 150/2005 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 47 състав, е признато за установено по отношение на [фирма]/ с предишно наименование [фирма]/, че анекс от 15.12.1997 г. към договор за наем № 78/01.07.1997 г., сключен между [фирма], като наемодател и [фирма], като наемател, е неистински по отношение автентичността на положения подпис за И. Д. Касапданчев, по иск с правно основание чл.97, ал.3 ГПК/отм./, предявен от [фирма].
Ответникът по молбата [фирма]/ н/, [населено място], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на ЕТ- молител по релевираното основание за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена на 11.03.2011 г., от заинтересована страна, в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1 т.2 ГПК. Началният момент на този преклузивен срок е влизането в сила на решението по чл.97, ал.3 ГПК/отм./ – 15.12.2010 г.
Разгледана по същество молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна.
От данните по приложените дела е видно, че от [фирма] е предявен иск с правно основание чл.97, ал.3 ГПК/отм./ за установяване неистинност на анекс от 15.12.1997 г. към сключен между страните договор за наем от 01.07.1997 г.. Делото е заведено след приключване с влязло в сила решение на гр.д.№ 2129/1999 г. по описа на Варненския районен съд/ сега унищожено поради изтичане на нормативно установения срок за съхранение, след архивирането му през 2001 г./, но по време на висящността на т.д.№ 158/2004 г. по описа на Апелативен съд – В.. Именно с висящността на второто дело е обоснован и правният интерес на ЕТ от воденето на иск по чл.97, ал.3 ГПК/отм./ – за установяване неистинността/ неавтентичността/ на посочения анекс, което е видно от обстоятелствената част на исковата молба, по повод на която е било образувано приложеното гр.д.№ 150/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав. При наличието на влязло в сила решение по гр.д.№ 2129/1999 г. на Варненския районен съд, с което предявените от дружеството-наемодател искове по чл.232, ал.2 и чл.233, ал.1 ЗЗД са уважени, дори и да се приеме, че съдебният акт е основан на неистинския анекс, то не би могло да се иска отмяна на поддържаното в молбата основание. Такава отмяна би могла да се претендира само ако подправката на документа е установена по реда на чл.97, ал.4 ГПК/отм./ – с влязла в сила присъда за документно престъпление или влязло в сила решение по чл. 97, ал.4 ГПК за признаване за установено, че е извършена документна подправка.
По отношение на влязлото в сила осъдително въззивно решение по т.д.№ 158/2004 г. искането за отмяна по реда на извънинстанционното производство, също не следва да бъде уважено. Предмет на осъдителното въззивно решение е иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 37 260 лв. за ползването на вещта след разваляне на наемния договор между страните и въпреки противопоставянето на наемодателя. Видно от мотивната част към решението, въззивният съдебен състав е счел за ирелевантни възраженията на ЕТ за нищожност на наемния договор и на анекса от 15.12.1997 г., основани на неавтентичност на подписа на ответницата/сега молителка/, като са изложени няколко самостоятелни съображения : 1. поради презумпцията на чл.301 ТЗ; 2. признанията на ответницата, че е държала помещението по силата на наемния договор и 3. наличието на влязло в сила решение, с което наемателката е осъдена да предаде имота на наемодателя поради неоснователното му задържане след разваляне на сключения между тях наемен договор. Предвид предмета на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, а и като се вземат предвид решаващите мотиви на Апелативен съд – В., не би могло да се възприеме твърдението, че влязлото в сила решение на Софийски районен съд има обуславящо значение за правилното решаване на спора по чл.236, ал.2 ЗЗД. Решението по т. д. № 158/2004 г. по описа на Апелативен съд – В. не е основано на наемния договор и анекса към него, тъй като разглеждането и уважаването на иска по чл.236, ал.2 ЗЗД предпоставя наличието на прекратено наемно правоотношение. Установена по реда на чл.97, ал.3 от ГПК/отм./ неистинност на анекса към наемния договор, няма значение за решаване на материалноправния спор между страните относно действието на наемния договор след прекратяването му по см. на чл.236, ал.2 ЗЗД, поради което предвиденото в чл.303, ал.1, т.2 ГПК основание за отмяна на решението е недоказано.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от З. Г. В. от [населено място], действаща като ЕТ с фирма „Любна – З. В.”, молба по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения: решение на Варненския районен съд, 11 състав, постановено на 09.06.2000 г. по гр.д.№ 2129/1999 г. и решение на Варненския апелативен съд, постановено на 06.01.2005 г. по гр.д.№ 158/2004 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: