5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.106
София 25.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 878/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕГН], [населено място], представлявано от управителите П. П. П. и П. П. П., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 157 от 21.06.2012 г. по в.т.д. № 179/2012 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 535 от 21.03.2012 г. по гр.д. № 5618/2010 г. на Районен съд – Русе за отхвърляне на предявените срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] искове за заплащане на: сумата 12 000 лв., частично предявена от 69 109.03 лв. съставляваща неплатена цена по договор от 23.07.2007 г. за офиси № 2 и № 3; сумата 5 000 лева, частично предявени от 10 559.08 лв. – за заплатен вместо ответника ДДС; сумата 1 500 лв., частично от 50 680.69 лв. – незаплатена цена за офис № 4 и за сумата 7 432.19 лв. –обезщетение за забава върху цената на офис № 4 за периода от 11.03.2009 г. до 20.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното плащане. С първоинстанционното решение са отхвърлени и евентуалните искове за заплащане на сумата 1 500 лв., частично от 50 680.69 лв., представляваща стойност на офис № 4, като неоснователно обогатяване, както и за сумата 7 432.19 лв. – обезщетение за забава за посочения период.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и по подробни съображения изложени в нея, се иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Формулирани са следните въпроси: „1. При условие, че страните изрично не са уговорили цената на всеки отделен имот в предварителен договор за покупко-продажба и построяване на недвижими имоти, следва ли тази част от предварителния договор да бъде обявена за недействителна, поради липсата на съществен елемент от съдържанието му; 2. Допустимо ли е определянето на цената на имота, предмет на предварителен договор, да бъде направено и на по-късен етап, различен от сключването на предварителния договор за продажбата му или ако същото не е сторено още при сключването му следва ли да се приеме, че в тази му част договорът е недействителен; 3. Липсата на граници на имот, предмет на предварителен договор за продажба и построяване, води ли автоматично до неговата недействителност, поради липса на предмет и 4. При условие, че посредством извършването на логическо и последователно тълкуване на действителната обща воля на страните от сключения предварителен договор би могло да се достигне до определяне на съществените му условия, касаещи цената и границите на имотите, следва ли да бъде наложена най-тежката санкция в договорните отношения, а именно неговото инвалидиране в тази му част.” Съдебната практика на която се позовава касатора е приложена към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима само в частта, имаща за предмет въззивното решение по първия иск – за заплащане на сумата 12 000 лв. – цена на офиси № 2 и 3 по предварителен договор от 23.07.2007 г. В останалите му части въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, след изм. – ДВ бр.100/2010 г., тъй като се касае за търговско дело с цена на всеки от обективно съединените искове, предявени като частични, до 10000 лева.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд – Русе, след преценка на доказателствения материал по делото и на наведените от страните доводи по спорното материално право, е направил извод за неоснователност на частичната искова претенция за заплащане на цена на офиси № 2 и № 3, основана на предварителен договор за построяване и покупко-продажба, сключен на 23.07.2007 г. Основните мотиви на въззивния съд са изведени от характера на предварителния договор, съчетаващ и елементите на договор за строителство и от последващото съглашение между страните, обективирано в нотариален акт за прехвърляне на правото на строеж върху процесните офиси, /включително и на още един офис, невключен в предварителния договор/ с което е постигнато съгласие както по отношение вида на сделката, така и по отношение на нейните съществени елементи – цена/напълно заплатена/ и предмет, поради което тази сделка има обвързваща сила. Отчетено е, че предварителният договор не е обявен за окончателен, а е прехвърлено само правото на строеж, както и обстоятелството, че уговорената в предварителния договор продажна цена съставлява цената на бъдещата вещ, която ще се построи и след това ще се прехвърли собствеността върху нея, но собствеността върху построеното не е прехвърлена.
За неоснователни са счетени доводите на въззивника/сега касатор/ за абсолютна симулативност на клаузата за придобиване право на строеж срещу заплащане на сумата 40 000 лв. – досежно цената на това право, тъй като е твърдяна симулативност на отделни елементи на сделката.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси не могат да обосноват наличието на основната, обща предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на изводите на въззивната инстанция. В случая решаващият съдебен състав е извел своите фактически и правни изводи, след конкретна преценка на релевантните факти и доказателства в процеса. Като съд по съществото на спора, въззивният съд, макар и да е потвърдил първоинстанционното решение, е осъществил самостоятелна правораздавателна дейност в резултат на която е формирал собствено становище по иска за реално изпълнение, основан на предварителния договор. В мотивната част ясно са обективирани изводите, посочени накратко и по-горе, като липсва формирана воля на съда за недействителност на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти поради липса на съществени елементи от съдържанието му, в каквато насока е изразеното от първата инстанция становище. Тъй като предмет на касационно обжалване е само въззивното решение, формулираните от касатора правни въпроси не биха могли да се приемат като относими към него.
След като не е налице общата предпоставка за достъп до касация, не следва да се преценяват допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и доколко те са доказани с приложената практика на ВС и ВКС.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 750 лв., съставляващи адвокатско въъзнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 157 от 21.06.2012 г. по в.т.д. № 179/2012 г. на Окръжен съд – Русе в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 12 000 лв., частично предявена от 69 109.03 лв. съставляваща неплатена цена по предварителен договор за покупко-продажба от 23.07.2007 г. за офиси № 2 и № 3, находящи се в новострояща се сграда в [населено място], кв.427, УПИ ІV-1991,1992 по кадастралния план на града.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕГН] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 750/седемстотин и петдесет/ лева разноски за настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок, считано от връчване на определението. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: