4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№814
София.06.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 466/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 221 от 26.10.2011 г-. по в.т.д.№ 178/2011 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 508/11.11.2010 г. по т.д.№ 313/2010 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният срещу [фирма], [населено място], [фирма], гр-.В. и А. Н. Школенков от [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване, че ответниците дължат, при условията на солидарност, на ищеца сума в размер на разликата над 7 465.95 евро до претендираните 22 307.19 евро, за които е издадена заповед за изпълнение № 7019/08.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 13446/2009 г. на В., ХХІ състав и изпълнителен лист за задължението по запис на заповед от 16.10.2007 г. с издател първият ответник и авалисти останалите трима ответници за заплащане на сумата 36 973.55 евро.
К. поддържа доводи за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му, по изложените подробни съображения.
Искането за допускане на касационното разглеждане на делото е основано на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с доказателствената стойност на редовно водените търговски книги и с приложимостта на чл.153 ГПК, както и със задълженията на първата инстанция по чл.146, ал.2 ГПК и задълженията на въззивната инстанция по чл.266, ал.3 ГПК при констатирани съществени процесуални нарушения на първата инстанция. Поставен е и материалноправен въпрос за възможността процесният запис на заповед да служи за облекчен ред за събиране н вземанията по каузалното правоотношение в цялост, съставено от взаимно обвързаните договори за лизинг. По отношение на процесуалноправните въпроси, касаторът поддържа допълнителните основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал. 1 ГПК, позовавайки се на множество решения и определения на съдилищата/ по голяма част от които невлезли в сила/, вкл. и на решения на ВКС, постановени по новия съдопроизводствен ред. Алтернативно се поддържа и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По материалноправния въпрос се твърди допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с представени два броя влезли в сила решения на Окръжен съд – Стара Загора по т.д. № 171 и № 736/2009 г., както и невлязло в сила решение на В. и определения по движение на делото по посочените т.дела.
Ответниците по касация не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение е обективирано в запис на заповед от 16.10.2007 г., отговарящ на изискуемите от чл.535 ТЗ реквизити, обвързващ издателя [фирма], както и останалите ответници в качеството им на поръчители. След преценка на релевантните факти и доказателствения материал по делото, е направен извод, че процесният запис на заповед е съставен с обезпечителна функция/ за всички лизингови вноски с ДДС и остатъчната стойност с ДДС/,в изпълнение на чл.7 от договор за финансов лизинг № 006122- RF-002/16.10.2007 г., по силата на който лизингодателят е предоставил за ползване на лизингополучателя, при условията на финансов лизинг, 1 брой употребяван челен товарач. За неоснователни са приети доводите на ищеца/сега касатор/, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението и на други задължения на лизингополучателя, по други договори, предвид взаимната обвързаност на всички договори между страните, с оглед чл.10 и чл.11 от договора. Решаващият състав е приел, че нормите имат релевантно значение в отношенията между страните само в случаите, когато неизпълнението като юридически факт поражда правомощия за кредитора – напр. правото да обяви предсрочна изискуемост на дълга/ чл.29, ал.4 от ОУ/, правото да развали договора/ чл.35 от ОУ/ и да претендира неустойка/ чл.29 ОУ/. Счетено е обаче, че взаимната обвързаност не се разпростира върху дадените по всеки договор конкретни обезпечения, при отчитане липсата на спор, че записи на заповед с гаранционна функция са издадени по всеки от лизинговите договори.
Въззивният съд не е споделил доводите на ищеца във връзка с доказването на дължимите суми по лизинговите договори, предвид липсата на изрично насрещно признание и липсата на презумпция, че неподаването на отговор в срок води до основателност на иска, или, че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси са свързани с преценката относно правилността на извършените от въззивната инстанция процесуални действия, обективирани в мотивираното определение № 253/16.05.2011 г. за отказ да се уважат предявените във въззивната жалба доказателствени искания, както и правилността на конкретната правораздавателна дейност на решаващия състав. Това е видно и от раздел ІІ- ри на самата касационна жалба, в която са мотивирани поддържаните основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Тази преценка обаче не би могла да се осъществи във фазата по селекция на касационните жалби, а само при евентуално допускане на касационно обжалване.
Не би могло да се приеме за обуславящ изхода на делото, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, формулираният материалноправен въпрос относно възможността записът на заповед да служи не само за събиране на вземанията по един от договорите, а и за вземанията по другия договор за финансов лизинг, предвид взаимната обвързаност на сключените договори за финансов лизинг. Съгласно постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният въпрос следва да е включен в предмета на делото и да е обусловил обективираната в решението правна воля на съда. В случая, за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изследвал действителната воля на страните, обективирана в договор за финансов лизинг от 16.10.2007 год., чрез тълкуване на договора съобразно критериите по чл.20 ЗЗД. Именно в резултат на тълкуването са изведени правните изводи за обезпечителния характер на записа на заповед за изпълнението на конкретно посочени в чл.7 от договора задължения, но не и за други задължения на издателя на ценната книга, възникнали по силата на други договори за финансов лизинг с кредитора. В този смисъл са тълкувани и разпоредбите на чл.10 и чл.11 от цитирания каузален договор, с извод, че взаимната обвързаност на всички договори се отнася до случаите на неизпълнение, пораждащо право за кредитора да обяви предсрочна изискуемост на дълга, да развали договора, да претендира неустойка и др., но тази взаимна обвързаност не се разпростира върху дадените по всеки договор обезпечения. Или, в случая материалноправният въпрос е свързан с приложението на чл.20 ЗЗД, но тъй като такъв въпрос не е посочен в инкорпорираното в касационната жалба изложение, съдът не може да се произнася по него, с оглед диспозитивното начало в процеса и при спазване на задължителните указания, дадени в т.1 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 221 от 26.10.2011 г-. по в.т.д.№ 178/2011 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: