4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.247
София.15.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1056/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, представляван от изп.директор Р. П., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1462 от 09.08.2012 г. по т.д. № 539 /2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, VІ състав, с което след отмяна на решение № 186 от 28.10.2011 г. по т.д. № 553/200 г. на Окръжен съд – Благоевград, е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.422 ГПК, предявен срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] за признаване за установено, че ищеца има изискуемо вземане срещу ответника за сумата 479 640 лв., представляваща предоставена на ответника финансова помощ по договор № 936 от 18.12.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2008 г., както и за сумата 300 022.41 лв. – лихва за периода от 21.11.2003 г. до 29.08.2008 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда за възможността да се ангажира отговорност на ползвателя на финансовата помощ по реда на чл.34, вр. с чл.29 ЗЗД, но не и по реда на чл.8.1 от договора. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на решението, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 112 от 10.09.2012 г. по т.д. № 359/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. по материалноправния въпрос: „Подлежи ли на връщане предоставената безвъзмездна финансова помощ по програма С. на основание чл.8.1 от процесния договор, поради представяне на неистински документ/оферта/ – един от изискуемите от закона документи за одобрението на проекта на дружеството, въз основа на който проект се сключва именно процесния договор” или „ Дали т.8.1 от договора е приложима както в случай на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по договора, така и за представени документи с невярно съдържание или подправени такава преди сключването на договора/респ. за преддоговорните отношения/”.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения положителен установителен иск за установяване съществуването на вземания на ДФ”Земеделие” предмет на издадена, на основание чл.417, т.2 ГПК, въззивният съд, след преценка на доказателствата по спора, е приел, че правоотношението между страните е възникнало въз основа на договор № 936/18.12.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България, като ответникът, в качеството му на ползвател е изпълнил в срок уговорената в договора основна престация – извършване на инвестицията, предмет на договора в срок до 31.08.2004 г., а ищецът е изплатил сумата 479 640 лв., представляваща 50% от целия размер на одобрената инвестиция. След констатиране в доклад за нередности от 25.07.2008 г. че е извършена измама, изразяваща се в това, че една от представените оферти не изхожда от съответното дружество – „I.-I. HANDELS-COMPAGNIE” GESMBH, на основание чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители ищецът се е снабдил с посочената заповед за изпълнение.
По спорния по делото въпрос – дали клаузата на чл.8.1 от договора е действителна и дали може да бъде приложена в настоящия случай, решаващият състав, след съобразяване на съответни клаузи от Регламент/ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г., в който са регламентирани правилата за обезщетяване на акредитираните агенции при констатирани нередности във връзка с усвояването на средства от ЕС, е приел, че посочената договорна клауза, макар и създадена по подобие на чл.4, ал.2 от Регламента, така както е формулирана, противоречи на основния принцип, на който се основават договорните отношения – този на равнопоставеността на страните, тъй като е наложен административен елемент. Изведен е извод, че в договорните отношения законът изключва реализирането на отговорност за неизпълнение, различна от установената в чл.79 ЗЗД и свързаната с нея разпоредба на чл.92 ЗЗД, като отговорността за измама, предвид фактите, на които ищецът основава в конкретния случай исковата претенция, би следвало да се реализира на основание чл.34, във вр. с чл.29 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не е налице поддържаното основание за допускане касационно разглеждане на делото.
С оглед решаващите изводи на апелативния съд за противоречие на клаузата на чл.8.1 от договора на принципа на равнопоставеност на страните и недопустимо налагане на чисто административен елемент в договорните отношения, както и за невъзможност за търсене на отговорност за неизпълнение по ред, различен от този в чл.79 ЗЗД между страните, следва да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос не е обуславящ за изхода на делото. От изразеното от въззивния съд становище следва извода, че всъщност са уважени част от надлежно въведените от ответното дружество провоунищожаващи възражения, а доколко това становище е обосновано и законосъобразно, може да се преценява само по реда на касационния контрол, но не и в стадия по селекция на касационните жалби. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните за съдилищата постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които за да обоснове достъп до касация, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за правната воля на съда, а не за правилността на решението.
Въпросът дали подлежи на връщане предоставената безвъзмездна финансова помощ по програма С. поради представен, преди сключване на договора, документ с невярно съдържание, би могъл да е значим за изхода на делото само при приета действителност на цитираната договорна клауза, на която е основана исковата претенция.
След като по отношение на формулирания от касатора правен въпрос не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, това обуславя неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и не се налага произнасяне доколко е налице поддържаното допълнително основание, изразяващо се в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – както с цитираното от самия касатор и представено решение на ІІ т.о., така и с останалата надлежно публикувана практика на Търговска колегия на ВКС по въпроси, касаещи предпоставките за реализиране отговорността на ползвател на безвъзмездна финансова помощ по програма С. .
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1462 от 09.08.2012 г. по т.д. № 539 /2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, VІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: