О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 30.04. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1292/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. с нестопанска цел „ЛССПЗ Черноморски приятели”, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 614 от 19.04.2012 г. по гр.д. № 3219/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е постановено: 1. Обезсилване на решение № 811 от 30.06.2011 г. по ф.д.№ 1873/2011 г. на СГС, VІ-15 състав в частта, с която на основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ са отменени като незаконосъобразни следните решения на Общото събрание на С. с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, проведено на 26.06.2010 г. в [населено място]: за приемане на молби за членство в сдружението на кандидати за членове, отговарящи на изискванията на устава на сдружението и на разпоредбите на ЗЮЛНЦ; за изменение и допълнение на устава на сдружението; за приемане на отчет за дейността на сдружението за 2009 г.; за приемане на годишен финансов отчет на сдружението за 2009 г. и за освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет за период, определен от Общото събрание и прекратяване на производството по делото в тази част и 2. Отмяна на решение № 811 от 30.06.2011 г. по ф.д. № 1873/2011 г. на СГС, VІ-15 състав в частта, с която на основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е отменено като незаконосъобразно решението на Общото събрание на сдружението с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, проведено на 26.06.2010 г. в [населено място] за приемане на изменение и допълнение на устава на сдружението, вместо което е отхвърлен иска, предявен от С. с нестопанска цел „Ложа на старите, свободни и приети зидари Черноморски приятели”, [населено място] за отмяна на решението на Общото събрание на С. с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, [населено място], проведено на 26.06.2010 г. в [населено място] за приемане на изменение и допълнение на устава на сдружението.
При първоначалното изпращане на делото на ВКС, по образуваното т.д. № 663/2012 г. съдебният състав е констатирал, че във въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска за отмяна на решението за изменение и допълнение на устава на сдружението, като е прекратено производството и в тази част, както и, че диспозитивът в тази му част противоречи на формираната воля на съда, съгласно която в тази част искът е неоснователен, което е отразено и в самото решение. С оглед на тази констатация т.д. № 663/2012 г. е прекратено, а делото върнато на Апелативен съд – София за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка.
С решение № 2089 от 17.12.2012 г. въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като е постановил, че решението в първата му част следва да се чете по следния начин: обезсилва решение № 811 от 30.06.2011 г. по ф.д. № 1873/2011 г. на СГС, VІ-15 състав в частта му, с която на основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ са отменени като незаконосъобразни следните решения на Общото събрание на С. с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, проведено на 26.06.2010 г. в [населено място]: за приемане на молби за членство в сдружението на кандидати за членове, отговарящи на изискванията на устава на сдружението и на разпоредбите на ЗЮЛНЦ; за приемане на отчет за дейността на сдружението за 2009 г.; за приемане на годишен финансов отчет на сдружението за 2009 г. и за освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет за период, определен от Общото събрание. Срещу допълнителното решение не е постъпила касационна жалба.
В жалбата срещу основното решение се поддържат доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и по съображения, подробно изложени в нея, се иска отмяната му и уважаване на предявения иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси, свързани със защитата срещу решения на общото събрание на сдружение при нарушение на разпоредби от устава на сдружението, които не са визирани в чл.20 ЗЮЛНЦ и дали само нарушения на онези разпоредби на устава, приети в изпълнение на императивната разпоредба на чл.20 от ЗЮЛНЦ, съставляват основания за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението, както и въпроси, свързани с начина на приемане/на гласуване на решения от общото събрание, когато се касае за приемане на множество изменения на устава на сдружението.
По първия правен въпрос се поддържа допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория въпрос се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на влязлото в сила решение № 181/10.04.2003 г. по в.гр.д. № 178/2003 г. на АС-Пловдив.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че в частта, с която първата инстанция е отменила не само решението на общото събрание на сдружението за приемане на изменения в устава на сдружението, с какъвто иск е сезирана, но и всички останали приети решения по предварително оповестения дневен ред, решението е процесуално недопустимо.
В останалата му част, с която СГС е уважил иска за отмяна на решението на общото събрание на сдружението от 26.06.2010 г. за приемане на изменение и допълнение на устава на сдружението, първоинстанционното решение е отменено, като е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Направен е извод, че допуснатото нарушение при свикване и провеждане на общото събрание в населено място, различно от посоченото в чл.12, ал.3 от устава – в [населено място], вместо в [населено място], не може да бъде основание за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението, тъй като по пози начин не е нарушена установена в закона забрана, нито са ограничени права на отделните членове на сдружението. В тази насока са взети предвид надлежното оповестяване в „Д. вестник”, с обнародването на поканата за ОС, че е променено мястото на провеждане на събранието, а от друга страна представляващия ищеца Н. С. не е направил възражение на събранието и е участвал активно в проведените разисквания и гласуването по въпросите, поставени за разглеждане в дневния ред.
По отношение на въведените в исковата молба основания за незаконосъобразност на решението за изменение и допълване на устава на сдружението, решаващият съдебен състав е изразил становище за наличието на необходимия кворум, с оглед изискването по чл.29, ал.2 ЗЮЛНЦ, както и с оглед разпоредбата на чл.27 от с.з. За ирелевантно е счетено обстоятелството, че промените в устава са гласувани от участвалите в събранието общо, а не поотделно, след разискване на всяка една от променяните разпоредби. Този извод е направен въз основата на установеното от разпитаните свидетели, че проекта за промени в устава е бил изпратен предварително и е бил предмет на обсъждане от отделните сдружения – бъдещи членове на „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, които са го приели без възражения.
Въз основа на горните съображения, е изведен извод за неоснователност на твърдението на ищеца за липса на формирана правно валидна воля за приемане на изменения в устава на сдружението.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че са налице основания за допускане на касационно обжалване в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението на общото събрание на сдружението от 26.02.2010 г. за изменение и допълнение на устава на С. „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”.
Предвид формираната воля на решаващия състав, формулираните от касатора правни въпроси безспорно са значими за изхода на делото, поради което е доказана основната предпоставка за допускане на обжалването.
За основателни следва да се приемат и твърденията на касатора, че първият правен въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на задължителна съдебна практика и с оглед недостатъчната правна уредба на основанията за отмяна на решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел.
По втория правен въпрос, е доказано допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед представеното въззивно решение на АС-Пловдив по в.гр.д. № 178/2003 г., потвърдено от ВКС, с решение по гр.д. № 1165/2003 г. на I т.о. Макар и постановено в производство по глава 52 от ГПК/отм./ в решението е налице принципно произнасяне относно начина, по който следва да се приемат промени в отделни текстове на устава на сдружение с нестопанска цел. Дадените разрешения по този въпрос в обжалвания съдебен акт и това влязло в сила решение са противоречиви, което обуславя необходимостта ВКС да се произнесе по въпроса коя практика следва да се счете за правилна.
В частта, с която въззивният съд е обезсилил и е прекратил производството по делото касаторът не е посочил и мотивирал основания за допускане на касационно обжалване, поради което настоящият състав не дължи произнасяне. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 614 от 19.04.2012 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, предявен от С. с нестопанска цел „Ложа на старите, свободни и приети зидари Черноморски приятели” [населено място], против С. с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България” [населено място] за отмяна на решението на общото събрание на сдружението с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, проведено на 26.06.2010 г. в [населено място] за приемане на изменение и допълнение на устава на сдружението.
УКАЗВА на касатора – С. с нестопанска цел „Ложа на старите, свободни и приети зидари Черноморски приятели” [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, на основание чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежно нареждане по делото, удостоверяващо внасянето на таксата. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ в останалата обжалвана част на основното решение, поправено с решение № 2089 от 17.12.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: