5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№804
София 10.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3598/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Застрахователно акционерно дружество „А. България”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. М. и на Н. С. Р. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. А., срещу решение № 185 от 18.05.2013 г. по в.гр.д. № 182/2013 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 546 от 06.12.2012 г. по гр.д. № 809/2012 г. на Районен съд – Димитровград.
К. [фирма] обжалва решението в частта за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК за разликата над 7 729.44 лв. до 13 533.07 лв., съставляваща регресна претенция за причинени имуществени вреди на [фирма] по договор за лизинг № ЕФ 465/30.12.2006 г., ведно със законната лихва и разноски. Изразява несъгласие със становището на въззивния съд за липсата на основание да се претендират от лизингополучателя неплатени лизингови вноски след връщането на лизинговото имущество. Позовава се на касационните основания по чл.281, т.3, предл. първо и трето от ГПК и по съображения в жалбата моли да се отмени решението в атакуваната част, като се уважи иска в пълния предявен размер, ведно с лихви и разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като значим за изхода на делото е формулиран следният материалноправен въпрос: „ В случаите на имуществена застраховка „Срещу разни финансови загуби” по т.16, раздел ІІ от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг/съответно застрахователното покритие по сключената застраховка обхваща уговорените между застрахованото лице и трето лице лизингови вноски по договора за лизинг/, при условие, че са изпълнени условията по застрахователната полица, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг?”. К. поддържа, че е налице противоречиви разрешавания от съдилищата по този въпрос, като се позовава на следните съдебни актове: решение по т.д. № 73/2012 г. на Окръжен съд – Враца и решения на Софийски градски съд, постановени по: т.д. № 2532/2012 г., гр.д. № 13234/2011 г. и по гр.д. № 16345/2011 г.
Жалбоподателката Н. Р. атакува въззивното решение в частта, с която е уважена исковата претенция по чл.422 ГПК за сумата 7 729.44 лв. Позовава се на основанията по чл.281, т.3 ГПК, като счита, че след връщането на лекия автомобил, предмет на договора за лизинг, не следва да се претендират лизингови вноски. Твърди, че е изпълнила едното от алтернативно заявените искания на ищеца за връщане на лизинговата вещ, което е доказано с представено по делото писмо, поради което след 16.01.2009 г. не би следвало да носи отговорност за неплатени лизингови вноски до края на периода по договора с лизингодателя.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че при постановяване на решението в обжалваната част съдът е дал приоритет на аргументите на застрахователното дружество, без да коментира определените от застрахователя два алтернативни начина за уреждане отговорността на жалбоподателката/ ответник по иска/ при забавено плащане на лизинговите вноски – връщане на автомобила или издължаване на сумата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са допустими като подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в резултат на неплащане на лизингови вноски по сключен между [фирма] и Н. Р. договор за финансов лизинг и след изплащане на застрахователното обезщетение, се е породило правото на встъпилия в правата на лизингодателя ищец да предяви регресните си права. Отчитайки момента на връщане на лизинговия автомобил – 16.01.2009 г. и прекратяване на лизинговия договор, съдът е редуцирал иска до размер на 7 729.44 лв. В тази насока са съобразени клаузите на застрахователния договор, сключен между [фирма] и [фирма] с предмет – застрахователно покритие на всички дължими вноски по лизинга – неплатени вноски, вкл. и тези с ненастъпил падеж, но до датата на връщане на автомобила. Обстоятелството, че застрахователят е изплатил на застрахованото лице/лизингодател/ по- голям размер обезщетение на база застрахователния договор, е счетено за ирелевантно.
Въззивният съд е препратил изцяло към мотивите на първата инстанция, съобразно предвидената в чл.272 ГПК процесуалната възможност.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
По касационната жалба на [фирма]:
Поставеният от този касатор правен въпрос е относим към предмета на делото, но не би могъл да обуслови наличието на основната предпоставка за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изводът за неоснователност на суброгационното право на застрахователя за периода след прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ, е направен след съобразяване на раздел ІІ, т.1.4. от Общите условия за застраховане на загуби вследствие неплащане на лизингови вноски, според която клауза на обезщетение подлежат понесените от застрахования преки загуби вследствие неплащане на дължими лизингови вноски, при условие, че застрахованият е поискал, но не е получил лизинговата вещ обратно. Становището на решаващия съдебен състав е основано на конкретните факти по делото и преценка на относимите към спора договорни клаузи, като правилността на решението не би могла да се преценява в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В тази насока настоящият състав съобразява дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания по приложение на процесуалния закон.
Независимо от недоказаността на общия селективен критерий, за пълнота следва да се отрази, че по формулирания от [фирма] правен въпрос е относима съществуващата, задължителна за долустоящите на ВКС съдилища, практика – решение № 191 от 09.03.2011 г. по т.д. № 92/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, според което уговореният изключен риск – връщане на лизинговото МПС от лизингополучателя следва да се тълкува в смисъл, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект преди изтичане на лизинговия период, застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение за съответните лизингови вноски за периода от връщане на лизинговия обект до крайния срок на договора за лизинг. Постановеното по реда на чл.290 ГПК решение се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав, като то е съобразено от въззивната инстанция при произнасяне по спорното право. С оглед вече уеднаквената съдебна практика, не следва да се преценява поддържаното от този касатор допълнително основание за достъп до касация – т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и съответно да се обсъждат приложените към жалбата копия от съдебни актове на съдилищата/цитирани по-горе/.
По касационната жалба на Н. С. Р.:
В изложението на основанията за допускане на обжалването не е изрично формулиран правен въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. По-голяма част от доводите в касационната жалба се поддържат и в приложението към нея по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Тези доводи са развити в подкрепа на оплакванията на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на въззивния съдебен акт. Следва да се отрази, че не би могло основанията за допускане на касационно обжалване да се мотивират единствено с поддържаните от касаторката оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт и да се основават на общите основания за касиране. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от ТР 1/2010 ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 185 от 18.05.2013 г. по в.гр.д. № 182/2013 г. на Окръжен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: