5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.174
София.26.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 239/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. Р., срещу решение № 1785 от 23.09.2013 г. по т.д. № 531/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е обезсилено решение № 6060 от 26.07.2012 г. по гр.д. № 3466/2006 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-5 състав и е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че прехвърлянето на търговското предприятие на наемателя – [фирма] на [фирма] не води до универсално правоприемство и претендираните суми за заплащане на наем и обезщетение за ползването на търговския обект след прекратяване на наемното правоотношение се дължат от М. П.. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на предявените искове изцяло, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че „въззивното решение е взето със съществени пороци при формиране на вътрешното убеждение, като се тълкуват превратно събраните по делото доказателства и, че въззивният съд не е отговорил на всички доводи и възражения, което е било негово задължение” а за материалноправни въпроси е касаторът е посочил, че „въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон” с обосноваване на твърдението за нарушение на чл.15, ал.1 ТЗ. Поддържа се т.1 на чл.280, ал.1 ГПК / по процесуалните въпроси/ и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по материалноправните въпроси.
Ответницата по касация оспорва изцяло касационната жалба по съображения в писмен отговор, подаден чрез процесуалния й пълномощник адвокат Н. Н..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Съобразявайки законодателно въведеното в чл.280, ал.2 ГПК ограничение по отношение на въззивните решения, подлежащи на касационно обжалване, както и т.8 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, касационната жалба е процесуално допустима само в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу [фирма] за сумата 22 176 лева, представляваща неплатена наемна цена за ползването на общинска земя – алейна площ от 48 кв.м. за периода от 01.03.2004 г. до 17.12.2005 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. В останалата част, с която се атакува въззивното решение за обезсилване на решението на СГС и прекратяване на производството по делото по останалите обективно кумулативно съединени искове, касационната жалба е процесуално недопустима. Цената на всеки един от тези искове е както следва: 300 лева – наемна цена за периода от 01.09.2005 г. до 17.12.2005 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба; 3 648 лева – обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за ползване на търговския обект /павилион/ за периода от 17.12.2005 г. до 01.10.2006 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и 9 851 лева представляваща неплатена наемна цена за ползването на общинска земя – алейна площ от 48 кв.м. за периода от 17.12.2005 г. до 01.10.2006 г. С оглед посочената по-горе процесуална разпоредба и предвид характера на спора, касационното обжалване е недопустимо.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съдебен състав е приел, че между страните е съществувало валидно правоотношение въз основа на договор за наем, с наемател [фирма], който видно от удостоверение по ф.д. № 2888/1998 г. към деня на завеждане на исковата молба е извършвал търговска дейност, но към 17.03.2009 г. е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ на [фирма] и заличаване на ЕТ в регистъра, а едноличното търговско дружество е било заличено в Търговския регистър на 10.01.2011 г. Изразено е становище, че по силата на универсалното правоприемство, настъпило след вписване прехвърлянето на предприятието на ЕТ, в производството пред първата инстанция е следвало да бъде конституиран правоприемника на ответника – [фирма], което не е сторено, а с оглед заличаването на правоприемника на ЕТ, към деня на устните състезания пред първоинстанционния съд не е имало лице, срещу което да се води делото по см. на чл.15, ал.1 ГПК/отм./. Направен е извод, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл.25, ал.1 ГПК, отм., във всяко положение на делото да вземе предвид липсата на процесуална дееспособност и поради това е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото – прекратено.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
К. не е формулирал материалноправни или процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на делото и които да са включени в предмета на спора и да са обусловили обективираната в решението правна воля на съда. В изложението на по чл.284, ал.3, т.1 ГПК всъщност са възпроизведени оплакванията за неправилност на решението, като е допуснато смесване на основанията за достъп до касационно обжалване с основанията по чл.281, т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извърши едва при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 и сл. ГПК, в случай, че са налице основания за достъп до касация.
Непосочването на значими за изхода на делото правни въпроси, обосноваващи приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването, в който смисъл е и посоченото тълкувателно решение и не следва да се преценява основателността на поддържаните допълнителни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1785 от 23.09.2013 г. по т.д. № 531/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав в частта, с която е обезсилено решение № 6060 от 26.07.2012 г. по гр.д. № 3466/2006 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-5 състав и е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу [фирма] за сумата 22 176 лева, представляваща неплатена наемна цена за ползването на общинска земя – алейна площ от 48 кв.м. за периода от 01.03.2004 г. до 17.12.2005 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение № 1785 от 23.09.2013 г. по т.д. № 531/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав в частта за обезсилване на решение № 6060 от 26.07.2012 г. по гр.д. № 3466/2006 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-5 състав и прекратяване на производството по делото по следните искове: за сумата 300 лева – наемна цена за периода от 01.09.2005 г. до 17.12.2005 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба; за сумата 3 648 лева – обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за ползване на търговския обект /павилион/ за периода от 17.12.2005 г. до 01.10.2006 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и за сумата 9 851 лева представляваща неплатена наемна цена за ползването на общинска земя – алейна площ от 48 кв.м. за периода от 17.12.2005 г. до 01.10.2006 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: