5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№25
С..19.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 562/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: [фирма], [населено място], [община], чрез процесуалния си пълномощник и К. П. Б. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 114 от 10.03.2011 г. по в.гр.д.№ 851/2010 г. на Окръжен съд – Враца.
К. [фирма] обжалва решението в частта, с която е прекратено производството по делото по евентуалния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Б., че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот, представляващ сграда – телчарник, със застроена площ от 500 кв.м./подробно индивидуализирана/, находяща се в [населено място], поради недопустимост на иска. Поддържа се основанието по чл.281, т.3, предл.2 ГПК по съображения за неправилно тълкуване и прилагане на чл.124, ал.1 ГПК по отношение на правния интерес при предявяване на установителния иск, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение по същество за уважаване на исковата претенция.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, а именно за преценката на правния интерес при предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо право на собственост върху конкретна вещ. Поддържа се допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, предвид неправилната позиция на въззивния съд, както и за развитието на правото с оглед отстраняване на неясноти по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с установяване на правния интерес за ищеца.
К. К. П. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 233 от 13.10.2010 г. по гр.д.№ 244/2010 г. на Районен съд- Бяла Слатина, е признато за установено, че [фирма] не отговаря за задълженията на Ч.”Доверие- 2005”, [населено място]. С жалбата са инкокирани основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на решението. Въведени са доводи и за недопустимост на този отрицателен установителен иск по съображенията на съда за липсата на правен интерес от положителния установителен иск, предявен като евентуален.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК по процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.15 ТЗ ; с допустимостта на главния отрицателен установителен иск, при приета от съда недопустимост на евентуалния положителен установителен иск и с въпроса за обвързващата страните сила на решението, с което окръжният съд се е произнесъл по жалба срещу действия на съдебния изпълнител.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба на К. П. Б. е процесуално недопустима. Предмет на жалбата е решението по въззивно гражданско дело, с което е уважен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че [фирма] не отговаря за задълженията на Ч.”Доверие-2005”/заличена/ към Б., по издаден изпълнителен лист общо за сумата 2 715.53 лева, за принудителното събиране на която е образувано изп.д. № 633/2008 г. по описа на ЧСИ В. Й., с рег.№ 721. С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 10 000 лева – за търговски дела са изключени от касационен контрол. В случая, цената на главния иск не надхвърля законодателно определения праг на необжалваемост на въззивните решения, въведен с посоченото изменение на ГПК. Следователно, касационното производство по тази жалба е недопустимо предвид и момента на депозирането й – 14.04.2011 г., т.е. след влизане в сила на ЗИДГПК.
Касационната жалба на [фирма] е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за прекратяване на производството по делото по предявения положителен установителен иск, целящ да установи правото на ищеца върху процесната сграда, възложена на ответника по проведена от съдебния изпълнител публична продан, решаващият съдебен състав е направил извод за липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, а именно наличие на правен интерес. Този извод е основан на липсата на доказателства кой владее процесния имот, предвид възлагането му на ответника с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. Решаващият състав е изложил подробни правни изводи , при съобразяване и на Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Поставеният от търговското дружество – касатор процесуалноправен въпрос, свързан с преценката на правния интерес при предявяване на положителен установителен иск за собственост, / в случая предявен като евентуален, при условие, че бъде уважен главния иск/, принципно следва да се приеме като значим за делото. Независимо от това, искането за достъп до касация е мотивирано с твърдяната от касатора неправилност на фактическите и правни изводи на въззивния съд, което е недопустимо. Доколко е налице или пък липсва правен интерес от воденето на посочения положителен установителен иск, е въпрос, свързан с правилността на изводите на решаващия състав, която не може да се преценява в производството по селекция на касационните жалби. Съобразявайки задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които липсва припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за неправилност на въззивното решение, не може да се приеме, че в случая е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Независимо от горното, недоказано е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. То би било налице когато се касае до приложение на неясна законова разпоредба налагащо нейното тълкуване и липсваща съдебна практика на ВКС, или когато е налице непротиворечива съдебна практика, която обаче впоследствие се преценява като неправилна и се налага нейното изоставяне. В случая, становището на въззивната инстанция за липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на положителния установителен иск е в резултат на конкретна преценка на обстоятелствата, имащи значение за извода дали за ищеца съществува правен интерес от исканото съдебно установяване на право на собственост върху процесния имот. Правилността на тази конкретна преценка не може да се обсъжда при произнасяне по поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 114 от 10.03.2011 г. по в.гр.д.№ 851/2010 г. на Окръжен съд – Враца в обжалваната от [фирма] част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. П. Б. срещу решение № 114 от 10.03.2011 г. по в.гр.д.№ 851/2010 г. на Окръжен съд – Враца в обжалваната част, с която след отмяна на решение № 233 от 13.10.2010 г. по гр.д.№ 244/2010 г. на Районен съд- Бяла Слатина, е признато за установено, че [фирма] не отговаря за задълженията на Ч.”Доверие- 2005”, [населено място].
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на К. Б., в едноседмичен срок от връчване на съобщението, заедно с препис от определението. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: