4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№957
София28.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 705/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. С. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-„б” отделение, постановено на 15.03.2012 г. по гр.д. № 12171/2011 г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 33 състав по гр.д. № 40652/2009 г. за отхвърляне на предявен срещу Е. С. Й., с ЕГН [ЕГН], [населено място], иск за признаване за установено, че ищецът В. С. не дължи на ответника сумата 20 000 лева по запис на заповед от 10.08.2005 г., присъдена по гр.д. № 893/2008 г. на СГС, ІV-„г” състав.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението и постановяване на ново решение по същество за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, с присъждане на разноски по делото. Подробни съображения по всяко едно от основанията за неправилност на решението са развити в жалбата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл, в противоречие с практиката на ВКС, по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос – дали постановената и влязла в сила присъда по наказателно дело от общ характер е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Във връзка с поддържаното допълнително основание за достъп до касация – т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са представени решения на ВС и на ВКС /част от които попадат в обхвата на съдебната практика по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а не по т.1/: решение № 2173/ 19.10.1976 г., І г.о., решение № 27930.03.2009 г., ІІІ г.о., решение № 55 от 30.05.2009 г., І т.о., и решение № 25 от 17.03.2010 г., ІІ т.о.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, заявява становище за недопускане на касационното обжалване, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел, че процесният запис на заповед, издаден от В. С., въз основа на който ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.237 и сл. ГПК/отм./ е валиден, съдържащ реквизитите по чл.535 ТЗ и на определената в записа на заповед дата на плащане такова не е осъществено от издателя – платец.
С оглед предмета на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а именно фактическата, материална недължимост на сумата, за която е бил издаден изпълнителния лист и отчитайки тежестта на доказване в процеса и конкретните възражения на ищеца, въззивният съд е счел, че в тежест на ищеца е да докаже основанията за недължимост на сумата – в случая твърдяното от него наличие на договор за покупко-продажба на автомобил, по който ищецът е изпълнил задължението си за доставка на автомобила и с оглед на което не се дължи сумата по обезпечителната едностранна сделка – по записа на заповед. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдебният състав е направил извод за недоказаност на тези лични възражения на ищеца, тъй като не е установено сключването на договор за покупко-продажба на лек автомобил между страните по делото, съставляваща каузална сделка и поради което не може да се твърди, че ищецът е изпълнил задълженията си по нея и затова не дължи процесната сума по записа на заповед. Позовавайки се на писмените доказателства и показанията на разпитания свидетел А. Г., решаващият състав е счел, че страни по договора за покупко-продажба са били [фирма]/продавач/ и „20 века” О./купувач/. Изрично е отразено, че установеното от вещото лице- счетоводител съществуване на каузално правоотношение между страните, е извън правомощието на експерта и в тази му част то не подлежи на преценка.
Крайните изводи на въззивната инстанция са основани на редовността на менителничния документ, материализиращ вземане на поемателя срещу издателя на ефекта, при отчитане липсата на въведени в процеса абсолютни възражения от страна на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан със задължителната сила на присъдата по наказателно дело от общ характер, не може да се определи като обуславящ изхода на делото, тъй като в случая, видно от представеното пред въззивния съд решение на СРС, наказателно отделение, 17 състав, то е постановено по наказателно административен характер дело, на основание чл.378, ал.4 НПК. По делото липсват категорични данни за влизане в сила на това решение, с което ответникът Е. С. Й. е бил признат за виновен в това, че умишлено е станал причина да се внесе невярно обстоятелство /че запис на заповед, издаден на 10.08.2005 г. от В. Л. С. за сумата от 20 000 лв. е бил предявен на посочения адрес лично на издателя, при отказ, в присъствието на свидетелите М. М. и К. Б./, в официален документ – изпълнителен лист, издаден на 27.05.2008 г. от СРС, 74 състав по гр.д. № 21621/2007 г. срещу В. С., – престъпление по чл.314 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност е му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. в полза на държавата. Действително, в хода на въззивното производство, въззвникът-ищец първоначално е поискал спиране, на основание чл.229, т.5 ГПК, в последствие оттеглено, с твърдения, че въззивното нак.дело е приключило. Допълнително направеното искане за предоставяне на възможност за представяне на препис от въззивното решение, съдът е отхвърлил по съображения за неоснователност/ с.з. на 28.02.2012 г./ Дори обаче и да се приеме, че решението по НАХД № 449/2011 г. на СРС е влязло в сила към момента на приключване на устните състезания пред СГС и с оглед процесуалната възможност за конкретизиране на поставения правен въпрос от страна на касационния съдебен състав/ т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/ въпросът дали решението по чл.78а НК се включва в обсега на чл.300 ГПК, не е обуславящ за изхода на настоящото дело. Това е така, тъй като документното престъпление, за което е признат за виновен ответникът, е релевантно не към действителността на ценната книга и изискуемостта на сумата по нея, а към предявяването на ефекта за плащане, което е необходимо само за поставянето на издателя – длъжник в забава. В този смисъл е и ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е доказана общата предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на обжалването, поради което не следва да се преценява поддържаното допълнително основание.
Така мотивран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-„б” отделение, постановено на 15.03.2012 г. по гр.д. № 12171/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: