5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№367
София.03.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1587/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу решение № 2218 от 21.11.2012 г. по в.гр.д. № 2434/2012 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2464 от 30.05.2012 г. по гр.д. № 14174/2011 г. на Районен съд – Варна, ХХХІІІ състав за : 1. уважаване на предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ЕТ не дължи на [фирма] сумата от 12 275.83 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 04.12.2010 г. до 30.05.2011 г. за обект, находящ се в [населено място], [община], [улица], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], по изготвена справка № 17193 от 13.06.2011 г., ведно със начислени лихви върху нея и 2. Осъждане на [фирма], на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, да заплати на [фирма] сумата 4 000 лева, представляваща част от сума, начислена като корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за период от 04.12.2010 г. до 30.05.2011 г. за обект, находящ се в [населено място], [община], [улица], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], по изготвена справка № 17193 от 13.06.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.09.2011 г. до окончателното и изплащане.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и по съображения в нея се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно правната възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати. Твърди се, че съществуващата практика на ВКС, с която се отрича такава възможност, следва да бъде променена, като се даде ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приети и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.98б от Закона за енергетиката, тъй като тези процедури нямат санкционен характер, а съставляват претенция за реално изпълнение и форма на фикционно измерване на доставени на потребителя количества електроенергия. К. се позовава и на действаща след 17.07.2012 г. законодателна уредба на правото за едностранна корекция на сметката на потребителя. Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е подробно мотивирано от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът мотивира искането си за промяна в съдебната практика със законодателна промяна, действаща занапред и съответно неприложима към настоящия спор, а не с промяна на обществените условия, в каквато насока е ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС. По съображения в писмен отговор, моли да не се допуска обжалване, като се присъдят разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима само в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. В останалата част жалбата е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид цената на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – 4000 лева, която е под законодателно определения праг на обжалваемост на въззивни решения по търговски дела – чл.280, ал.2 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав Варненски окръжен съд е приел, че за процесния период отношенията между страните във връзката с доставката на електроенергия се регламентират от Закона за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004 г., в които не е предвидена възможността за извършване на едностранни корекции на подадена ел.енергия и на сметките на потребителя за минал период. При липса на такава законодателна възможност, не би могло такава санкция да се уговаря в Общите условия. Преценено е, че съдържащите се в ОУ клаузи за едностранна корекция имат неравноправен характер по см. на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и поради това са нищожни, а от друга страна отговорността по чл.82 ЗЗД има предвид виновно поведение на страната, каквато в случая не е установена.
В мотивите към решението са преценени като неоснователни доводите на електроснабдителното дружество във връзка със законодателната промяна в Закона за енергетиката/ЗЕ/ – ДВ бр.54/17.07.2012 г. и предвидената в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ възможност за извършване на корекции на сметките на потребителите в случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради липса на обратно действие на нормата. Изложени са съображения и за невъзможността да се прилага отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 г., в която/ чл.49/ е била предвидена възможност за последваща едностранна корекция.
Въззивният съд е формирал изводи и за недоказаност по безспорен начин от страна на дружеството – ответник, че начисленото количество ел.енергия е доставено и реално потребено, а така също и за липсата на доказателства за периода на грешно измерване или неизмерване и то в резултат на неправомерно действие на потребителя.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос действително е важен за изхода на делото, но той не е единствено обуславящ правната воля на решаващия съдебен състав. Видно от съобразителната част към решението е, че въззивният съд е изградил изводите си по предявения отрицателен установителен иск, позовавайки се и на липсата на категорични доказателства, установяващи твърденията на ответното дружество /сега касатор/ за грешно измерване или неизмерване на потребена от абоната електрическа енергия, в резултат на неправомерно действие на потребителя. След като произнасянето на въззивния съд по поставения правен въпрос не е единствено обуславящо изводите на съда по спорното материално право, то този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Независимо от липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, като недоказано следва да се прецени и поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид последователната практика на ВКС относно невъзможността доставчикът на ел.енергия да извършва едностранни корекции на сметката на потребителя за ползвана ел.енергия за минал период и за нищожност на съответните клаузи на ОУ, уреждащи едностранна корекционна процедура. В този смисъл са решение № 26 от 04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г., ІІ т.о., решение № 57 от 28.05.2012 г. по т.д. № 436/2011 г., І т.о. и др., като тази практика е съобразена изцяло при постановяване на атакувания съдебен акт, а и се споделя от настоящия съдебен състав.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 900 лева, предвид представения с отговора по чл.287 ГПК договор за правна защита и съдействие , удостоверяващ извършването на разноски в този размер и списъка по чл.80 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2218 от 21.11.2012 г. по в.гр.д. № 2434/2012 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 2464 от 30.05.2012 г. по гр.д. № 14174/2011 г. на Районен съд – Варна, ХХХІІІ състав за уважаване на предявен от [фирма] , ЕИК[ЕИК], отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ЕТ не дължи на [фирма] сумата от 12 275.83 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 04.12.2010 г. до 30.05.2011 г. за обект, находящ се в [населено място], [община], [улица], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № [ЕГН].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в останалата част срещу решение № 2218 от 21.11.2012 г. по в.гр.д. № 2434/2012 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2464 от 30.05.2012 г. по гр.д. № 14174/2011 г. на Районен съд – Варна, ХХХІІІ състав за осъждане на [фирма], на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, да заплати на [фирма] сумата 4 000 лева, представляваща част от сума, начислена като корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за същия период и същия обект.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [община] сумата 900/деветстотин лева/ разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: