5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№706
София.08.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1304/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета инж. Методи Ч., чрез адвокат Д. С., срещу решение № 28 от 10.01.2014 г. по т.д. № 2883/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решението от 26.04.2013 г. по т.д. № 82/2012 г. на Окръжен съд – Кюстендил за уважаване на предявен от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 27 211.92 евро, ведно със законната лихва от 15.08.2012 г.
К. поддържа основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 от ГПК. Изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за неоснователност на възраженията за нищожност, поради накърняване на добрите нрави, на уговорената в договора за покупко-продажба неустоечна клауза. Счита, че в случая неустойката се е превърнала в средство за неоснователно обогатяване на дружеството – продавач, тъй като имотът, който представлява и функционира като детска градина е изплатен напълно от общината с незначителна забава при плащането и това не е нанесло вреди на продавача. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното въззивно решение, ведно със законните последици.
Допускането на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „1. Следва ли да се определи като нищожна клаузата на чл.5, ал.1 от договора между страните за неустойка за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 0.5% от дължимото плащане, при положение, че задължението към предявяване на иска е напълно погасено, поради противоречие с добрите нрави на същата; 2. Допустимо ли е намаляване поради прекомерност на уговорената неустойка поради това, че [община] няма качеството на търговец и 3. Допустимо ли е присъждане на лихва върху неустойка за забавено парично задължение.” По тези въпроси се поддържат всички допълнителни основания за достъп до касация. Твърди се противоречие с ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, с решение по т.д. № 1107/2010 г., II т.о. на ВКС и с решение по гр.д. № 969/2009 г., IV г.о. на ВКС; противоречиво разрешаване на тези правни въпроси от съдилищата, с позоваване на решение по гр.д. № 1480/2011 г. на Районен съд – Стара Загора и решение по гр.д. № 1480/1994 г. на ВС.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си адвокат И. Балкански, поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Съображения в подкрепа на становището са изложени в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че уговорената в договор от 15.06.2011 г. неустойка за забава при заплащане на предвидените месечни вноски/разсрочено плащане/ от продажната цена на имота, не е нищожна. Възприети са изцяло фактическите изводи на първата инстанция за наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на недвижим имот, при уговорено разсрочено плащане на цената, както и безспорно установеното плащане от страна на ответника на дължимите вноски от цената, но със забава. Споделени са и правните изводи на първата инстанция, че уговорената между страните неустойка за забавено плащане не е извън присъщите й функции, а прекомерният размер на натрупаната неустойка е в резултат на продължилото неизпълнение на задължението за плащане от страна на купувача, а не поради начина на уговарянето й.
Решаващият състав на Апелативен съд София, след преценка на доводите на общината е изразил становище, че фактът на погасяване на главното задължение – за плащане на отделните вноски от цената на имота е свързан с изпълнението на договора, а не с неговото сключване, докато нищожността на клаузата за неустойка се преценява към момента на сключване на договора. Отчетено е, че при сключване на договора за покупко-продажба ищецът е прехвърлил право на собственост върху недвижим имот, но е получил само част от цената, а остатъкът от нея се е съгласил да получи на равни месечни вноски с фиксиран падеж и по този начин се е лишил от едновременно получаване на насрещната дължима престация. С оглед на това е прието, че уговорената неустойка за забава в плащането на вноските в размер от 0.5% дневно изпълнява и не надхвърля нито една от посочените в ТР № 1/15.06.2010 г. присъщи й функции – гарантира изпълнението на паричното задължение, възмездява кредитора за вредите при неточно изпълнение и санкционира длъжника за нарушени договорни права на кредитора. Въззивният съд е мотивирал изводите си и с липсата на основание за освобождаване на общината от отговорност, с оглед разпоредбата на чл.81, ал.2 ЗЗД.
При постановяване на решението в частта относно претендираната от дружеството лихва за забава от предявяване на иска, съдебният състав на САС е изтъкнал съображения, че в случая се касае за законна последица от неизпълнение на възникнало задължение за неустойка, явяващо се главно вземане, а не за едновременно присъждане на неустойка и лихва върху едно и също вземане.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос не може да обоснове основния селективен критерий, тъй като е относим изцяло към правилността на изразеното от въззивния съдебен състав становище за валидност на клаузата за неустойка и за липса на обусловеност между тази клауза от погасяването на отделните вноски от цената на имота към момента на предявяване на иска по чл.92 ЗЗД. Изводите на съда относно правото на ищеца да претендира възникнало по силата на договора и с оглед забавеното изпълнение /забавеното плащане/от страна на ответната община вземане, не подлежат на преценка в рамките на производството по чл.288 ГПК. Този правен въпрос е основан изцяло на твърдения на ответника/сега касатор/, които обаче не са възприети от въззивната инстанция. При формулиране на въпроса е допуснато известно смесване между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК, което е процесуално недопустимо. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Материалноправният въпрос, свързан с допустимостта да се намалява, поради прекомерност, уговорената неустойка за забава, не е релевантен. Такива възражения не са наведени надлежно от ответната община/ съобразно направеното пред първата инстанция уточнение на становището по предявения иск/ и съответно липсва произнасяне по този въпрос в обжалвания съдебен акт.
Въпросът за дължимостта на лихва върху неустойка за забавено парично задължение, макар и да попада в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не би могъл да обуслови допускане на касационно разглеждане на делото. Решението по гр.д. № 2380/1994 г., V г.о. на ВС, на което се позовава касатора е неотносимо, доколкото то съдържа произнасяне по въпроса за недопустимостта да се кумулират неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторна лихва в хипотезата когато освен уговорената неустойка се претендира и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на неустойката. В случая не се претендират две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а е претендирана и съответно присъдена законната лихва върху неустойката, считано от предявяване на иска. Изразеното от въззивния съд разбиране за самостоятелния характер на паричното задължение за неустойка, съставляващо в случая главно вземане, съответства на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – така например, решение № 50 от 12.03.2010 г. по т.д. № 485/2009 г., решение № 107 от 25.06.2010 г. по т.д. № 818/2009 г. на второ т.о.,както и на цитираното в отговора на касационната жалба – решение № 73 от 29.06.2011 г. на първо т.о. Предвид наличието на задължителна практика на ВКС, попадаща в обхвата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, която се споделя и от настоящия съдебен състав, не би могло да се обоснове, че този правен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на предвиденото в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и поддържано от касатора допълнително основание за достъп до касация.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 28 от 10.01.2014 г. по т.д. № 2883/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: