4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№504
С..02.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 214/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Б. и Д. Е. Д., чрез своя баща и законен представител Е. Б., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение от 01.12.2011 г. по гр.д.№ 539/2011 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което след отмяна на решението на Районен съд – Дупница по гр.д. № 300/2010 г., Е. Б. е осъден да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от 19.12.2009 г., от която сума – 20 000 лв. заплатени от ищеца без основание по щета № 43/18.04.2005 г. в полза на малолетния Д. Д. и 10 000 лв. заплатени по същата щета в полза на Е. Б., както и сумите 1 403.14 лв. и 701.57 лв. съответните мораторни лихви върху обезщетенията за периода от 27.11.2008 г. до 19.12.2009 г.
В касационната жалба, включително и в депозираното в рамките на срока по чл.283 ГПК допълнение към жалбата, се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с предпоставките по първите два общи фактически състава по чл.55, ал.1 ЗЗД, вкл. и за възможността да се претендира връщане на даденото при начална липса на основание, когато предаването е станало въз основа на спогодба, или се касае за отпаднало основание когато при сключването на спогодбата на страните не е бил известен даден факт, който е изключен като възможност /въз основа на спогодбата/ за връщане на заплатеното обезщетение. Твърди се, че посочените материалноправни въпроси са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВКС – ПП № 1 /1979 г. на ВС и ППВС № 7/1977 г. К. е поставил и процесуалноправни въпроси, свързани с пасивната лигитимация, както и със задължението на съда да изключи от доказателствения материал по делото документ, представен в заверен препис, след като независимо от направеното искане от насрещната страна, този документ не е представен в оригинал. По втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, с позоваване на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към момента на заплащане на обезщетенията за неимуществени вреди, на основание чл.88, ал.1, б.”б” от Закона за застраховането – ЗЗ/отм./, за Гаранционния фонд не е съществувало задължение за плащане, тъй като водачът на МПС, причинил смъртта на наследодателката на ответниците, към момента на настъпване на ПТП е имал сключен с „Д. – ОЗ” застраховка „Гражданска отговорност”. Направен е извод, че плащането от страна на ГФ е направено при нарушение на императивна норма, указваща конкретни условия за това, поради което липсва основание за извършеното плащане. Въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви, че със сключените между ГФ и ответниците споразумения е постигната договореност относно конкретния размер на обезщетенията, като дори и да се счете, че те имат белезите на договор, същият е нищожен поради директно противоречие с императивна норма – чл.88 ЗЗ/отм./
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от касаторите материалноправен въпрос, свързан с предпоставките на общата искова защита по първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е от значение за изхода на делото, с оглед неговия предмет, поради което е налице предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за допускане на касационно обжалване. Доказано е и допълнителното изискване на т.1, чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при разрешаването на посочения правен въпрос въззивната инстанция се е отклонила от постановен от Върховния съд тълкувателен акт – Постановление № 1/1979 г. на Пленума на Върховния съд.
Останалите правни въпроси са основани на касационните доводи за неправилност на атакуваното решение, по които ВКС дължи произнасяне при разглеждане на жалбата, а не във фазата по селекция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 01.12.2011 г. по гр.д.№ 539/2011 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 642.10/шестстотин четиридесет и два лева и десет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представят платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: