5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№442
София.26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2322/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] срещу решение № 145 от 18.01.2013 г. по гр.д. № 2657/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав, с което е потвърдено решение № 33 от 05.01.2012 г. по т.д. № 825/2010 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение VI-11 състав за отхвърляне на предявен срещу Столична община иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 41 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 23.03.2010 г. и разноски в размер на 1 270 лв.
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, като се твърди, че въззивният съд не е преценил задълбочено събраните по делото доказателства и е извел неправилен извод за наличие на предпоставките за извършване на прихващане между страните. Според касатора, не са били налице предпоставките за извънсъдебно прихващане, а с отговора на исковата молба не е предявено възражение за прихващане. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважат изцяло исковите претенции, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по следните обуславящи изхода на делото правни въпроси: „1. Какъв е характерът на довод за извършено извънсъдебно удържане на дължима според ответника неустойка, чиято дължимост се оспорва от ищеца – на възражение за извънсъдебно или за съдебно прихващане и 2. До кой момент в процеса може да бъде релевирано възражение за съдебно прихващане в рамките на търговския спор по глава 32 от ГПК.” По първия въпрос касаторът се позовава на Р. № 696 от 07.07.2004 г. по гр.д. № 1911/2003 г. на ВКС, ТК и на Р. № 834 от 29.11.1999 г. по гр.д. № 201/1998 г., I г.о., а по втория въпрос – на Р. № 57 от 30.04.2010 г. по т.д. № 140/2009 г. на Окръжен съд – Плевен, с твърдения, че дадените от въззивния съд разрешения по формулираните правни въпроси противоречат на разрешенията, дадени в представената казуална практика. Алтернативно се поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска по чл.79, ал.1, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и съответно да потвърди изводите на първата инстанция, въззивният съдебен състав е приел за доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за изграждане на нова сграда за детска градина към ЦДГ № 58, [населено място], по който ищцовото дружество – изпълнител е допуснал забава в изпълнението на възложената работа /по отделните етапи и като цяло/, поради което и съгласно клаузата на чл.20 от договора дължи на Столична община – възложител сумата 41000 лв., така както е отразено в приемо-предавателен протокол от 26.06.2009 г., при съобразяване на предвидения в същата договорна разпоредба начин за заплащане на мораторната неустойка – чрез удържане при окончателното разплащане. Прието е за безспорно, че договореното възнаграждение е заплатено на изпълнителя след приемането на работата, с изключение на претендираната сума от 41 000 лв. – неустойка за забавено изпълнение, която е била удържана от възложителя от внесената гаранция за добро изпълнение по чл.28 от договора.
Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че възложителят е направил надлежно изявление за прихващане със задържаната сума и доколкото към датата на въвеждане на обекта в експлоатация – 03.09.2009 г. двете насрещни вземания са били ликвидни и изискуеми, е настъпило погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, а именно до размера на вземането на ответника от 41 000 лева.
При постановяване на обжалвания съдебен акт е извършено и препращане към фактическите и правни изводи на първата инстанция, съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В случая, въззивният съд е изразил ясно своето становище относно същността на направеното от ответника, в качеството му на възложител, възражение за прихващане, изразяващо се в материалноправно изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. В тази насока съдът е зачел твърденията на Столична община, че са настъпили последиците на прихващането, като насрещните вземания са се погасили, до размера на по-малкото, от деня, в който са били налице условията на чл.103 ЗЗД. След конкретната преценка на доказателствата по делото, не е възприето твърдението на ищеца/сега касатор/ за неликвидност на вземането на общината и в тази връзка ясно е посочено, че ефектът на прихващането е настъпил към момента на въвеждане на обекта в експлоатация – 03.09.2009 г. Доколко е правилен изводът на решаващия съдебен състав за настъпило извънсъдебно прихващане, съответно за липса на необходимост да се установява изискуемост и ликвидност на насрещните вземания, това не би могло да се преценява в производството по селекция на касационните жалби. Това обуславя и становището, че въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаят правилността на преценката на въззивната инстанция и съответното зачитане на материалноправното възражение за прихващане.
Независимо от недоказаността на общата предпоставка за достъп до касация, е необходимо да се отрази, че не са налице и допълнителните основания за допускане на обжалването, предвид липсата на спор както в съдебната практика, така и в теорията относно предпоставките за допустимост и основателност на изявлението за прихващане, както и за допустимост на възражението за прихващане при неликвидни насрещни вземания/ или на едно от тях/, вкл. и в производството по търговски спорове – чл.365 и сл. ГПК. С представените от касатора решения не би могло да се обоснове твърдяното противоречиво разрешаване на формулираните правни въпроси, тъй като тези решения са постановени при специфични за всяко от делата факти, а по принципните въпроси, касаещи защитата на ответника по същество, липсва противоречие. От друга страна, материалноправната разпоредба на чл.104, ал.1 ЗЗД, както и процесуалноправната разпоредба на чл.371 ГПК са ясни и не пораждат съмнения при прилагането им от съдилищата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 145 от 18.01.2013 г. по гр.д. № 2657/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: